— Не точно, но мисля, че открихме мястото, където се крие.
— Това вече е напредък.
— И то благодарение на вашата идея.
— В някаква гробница ли живее? — Фиона почувства приятния гъдел на гордост и удовлетворение.
— Не съвсем. На север от Толедо има голямо гробище, което отговаря на вашето предположение, затова убедихме колегите от местната полиция да организират претърсване. Нямаше никакви признаци да са били отваряни гробници, затова полицаите решиха, че сме се побъркали съвсем, и че Делгадо не може да бъде открит там. Но един от моите следователи — жена ми казва, че бил упорит като булдог — отишъл днес отново в гробището.
— Открил ли е нещо?
— Да, една барачка, в която работниците, които поддържат гробищата, складирали инструментите си. Барачката е празна от няколко години, но моят колега забелязал, че дъските, с които са запречени прозорците, са разковани. Влязъл вътре и открил къде лагерува Делгадо. Имало храна, вода, спален чувал и дрехи. Сравнихме пръстовите отпечатъци с образците, които взехме от вещите на Делгадо в апартамента и те съвпаднаха.
— Значи наистина е живял там.
— Да. Моите хора наблюдават постоянно гробището, но се опасявам, че той няма да се върне там. Плодовете в барачката бяха започнали да загниват. Трябва да е видял местната полиция да претърсва гробището и надали ще рискува да се появи наоколо.
— Такова разочарование — отбеляза Фиона. — Били сте толкова наблизо, а пак го изпуснахте.
— Близо до средата на мишената, но недостатъчно за награда. Мислите ли, че сега, когато знае, че е преследван, ще стане още по-опасен?
Фиона се замисли.
— Не мисля, че ще изпадне в паника. Досега винаги е успявал да се овладее. Познава много добре града и околностите. Сигурно вече си е наумил къде да се пренесе.
Берокал изръмжа нещо неясно.
— Боя се само, че ако се почувства притиснат до стената, ще реши да загине славно. Ще се опита да измисли нещо сензационно. Няма какво да губи. Разбрал е, че ние знаем всичко. Може да реши, че най-доброто, което му остава да направи, е да подчертае идеята на престъпленията си по възможно най-внушителен начин.
— От масово убийство ли се опасявате? От клане? — попита Фиона.
— Именно — призна Берокал.
Фиона въздъхна.
— В момента не мога да се сетя за случай, в който сериен убиец е преминал към масови убийства. Но както знаем, повечето серийни убийци извършват престъпленията си по сексуални подбуди, а от самото начало ми беше ясно, че мотивът за тези убийства е съвсем различен. Наистина, и аз не знам какво да кажа, майоре. Признавам, че вашето тълкувание на положението звучи убедително.
Настъпи доста дълго мълчание. После Берокал каза:
— Ще направя всичко по силите си да вдигна на крак цялата полиция. Градът не е толкова голям. Би трябвало да успеем да го хванем.
Опитва се да си повярва, помисли Фиона. Рано или късно всички, които преследват серийни убийци, започват да го правят.
— Намерете човек с подробни познания за историята на Толедо — каза тя. — Разпитайте за други места в града, свързани в паметта на местното население с насилствена смърт. Ако реши да удари отново — независимо от това дали предвижда само едно убийство или нещо повече, той ще се ориентира отново към такова място. Там можете да го заловите.
— Благодаря за съвета.
— Няма защо. Предполагам, че и вие сте стигнали до подобен извод. Моля ви, дръжте ме в течение.
— Разбира се. Лека нощ, доктор Камерън.
— Лека нощ, майор Берокал. Желая ви късмет.
Фиона поставяше слушалката на мястото й, когато чу как изщрака ключалката на външната врата.
— Кит? — подвикна тя учудено.
Вратата се затвори и познатият глас отвърна.
— Здравей, скъпа, прибрах се.
Той влезе в кухнята и я притисна в мечешката си прегръдка, която й действаше толкова успокояващо. Фиона наклони назад глава, за да го целуне. Лешниковите й очи грееха радостно.
— Не те очаквах толкова рано. Нали щяхте да вечеряте с Джорджия след нейната лекция?
Кит я пусна и се отправи към хладилника.
— Такива бяха намеренията ни, но не стана в отсъствие на главното действащо лице.
— Хайде де. Искаш да кажеш, че Джорджия е предпочела да си легне рано, за да съхрани красотата си, вместо да се отдаде на пиянски изстъпления с банда пропаднали писатели на криминални романи? — подразни го Фиона и извади чаши за виното, което той отваряше.