— Откъде да знам? Тя изобщо не се появи.
— Искаш да кажеш, че е отказала? — попита Фиона с подчертано недоверие. Мисълта, че пристрастената към всякакъв вид реклама Джорджия ще пропусне възможността да изнесе лекция в Британския филмов институт граничеше с абсурда.
— Не. Искам да кажа, че просто не дойде. Не беше предупредила никого — нито хората от Филмовия институт, нито собствения си рекламен агент. Не отговаря нито на домашния си телефон, нито на мобилния — по думите на споменатия рекламен агент.
Кит отпуши бутилката и наля виното.
— И какво стана?
— Нищо особено. Хората се повъртяха около половин час в залата с вкиснати физиономии, после човекът, който трябваше да я представи, стана и съобщи, че госпожа Лестър е неразположена и че могат да получат обратно парите за билетите на касата. Всички отидохме да пийнем по нещо и после аз си тръгнах.
— Ето ти същинска загадка — каза подчертано весело Фиона. — Каква е теорията ти, Шерлок?
— В пиянската компания се обособиха теориите на две философски школи — Кит се разположи на един стол и започна да разказва. — По-добронамерената теория гласи така. Джорджия има вила в Дорсет, където отива, когато уж има намерение да пише на спокойствие, но по една случайност ми е известно, че обичайната цел на такива излети е да се чука до припадък с поредния италиански келнер, когото е оплела в мрежите си. Достатъчно далеч от Антъни — предания, но скучен съпруг, нали така? Та според първата теория Джорджия, потънала в заниманията си със Супер Марио, е изгубила представа за времето, тръгнала е много късно и е свършила горивото някъде из дебрите на Дорсет, а и батерията на мобилния й телефон се е изтощила.
— Това, казваш, е добронамерената теория?
— Хайде, Фиона, познаваш Джорджия много добре. Повечето хора, дори ако познават само фасадата, не могат да устоят на изкушението да се заяждат, когато говорят за нея.
— Умирам от нетърпение да науча недобронамерения вариант — измърмори Фиона.
— И той е следният. След убийството на Дрю Джорджия хленчеше наляво и надясно, че държи издателство „Карнеги Хауз“ да й осигури лична охрана. Подчертаваше, че е една от най-именитите писателки в жанра и затова трябва да бъде опазена от всякакви налудничави типове, и че това е задължение на издателя й. Разбира се, доста хора в бранша бяха на мнение, че това е просто начин да принуди издателство „Карнеги“ да й сводничи…
— Какви злобари.
— Но не е изключено да са прави. Тъй или иначе, тя заплашваше публично, че няма да тръгне на обиколката за представяне на новата си книга, ако не попълнеха свитата й с някое по-мускулесто момче от служителя на търговския отдел и рекламния агент. А така погледнато, тази лекция бе всъщност първото мероприятие от предстоящата обиколка. Затова някои колеги решиха, че Джорджия е постъпила така умишлено, за да подплаши издателите. В края на краищата Британският филмов институт не е книжарница. Може да си позволи да не се появи на такова място, без да провали продажбите — завърши той цинично.
— Искаш да кажеш, че целта й е утре издателите да й се обадят и да й кажат, че са й осигурили двойка биячи, с които да обхожда книжарниците на Великобритания? — Фиона се стараеше да не й проличи, че е много смутена.
— Именно. След някой и друг час ще изпълни по телефона сценария: „Горката аз, бях толкова уплашена, че когато трябваше да изляза, не можах да събера сили“. И разбира се, ще стане дума и за терзанията, които е преживяла при мисълта, че ще разочарова толкова свои верни почитатели. Така че, ако „Карнеги Хауз“ държат на най-продаваемия си автор, като нищо ще се бръкнат за бронирана лимузина и отбор охранители…
— Което автоматично ще й осигури още повече рекламен шум.
— Нещо, което и през ум не й е минало — засмя се добродушно Кит.
— От доста време не съм чувала по-отвратително цинична теория. Би трябвало да се срамувате от себе си.
Усмивката на Кит беше мрачна.
— Дано да са прави. Защото никой от тях не знае, че Джорджия получи анонимно писмо със заплаха, че ще бъде убита. И че се опасяваше, че името й е в списъка на бъдещите жертви на предполагаемия убиец.
— Нищо ли не им каза?