Не изпитваше никакво удоволствие от доказателството за правотата си.
Глава 3
Средновековната крепост на Толедо е построена на скалисто възвишение, заобиколено почти изцяло от виещото си дефиле на река Тахо. Укрепеният стар град предлага прекрасни гледки. Постройки с цвета на пчелен мед, огрени от слънцето, се спускат по склоновете на хълма, увенчан с пищната катедрала и по-строгия силует на двореца Алкасар. Това беше всичко, което Фиона си спомняше от един прашен и горещ ден преди тринайсет години, когато се разхождаше из града с още трима приятели.
Бяха решили да отпразнуват приключването на докторските си дисертации с една обиколка на Испания. Бяха наели един възстар фолксваген микробус, обикаляха и отмятаха градове и забележителности. Представите й за Толедо бяха свързани с Ел Греко, Фернандо и Исабела, с магазинчетата, чиито витрини бяха претъпкани с брони и мечове, както и с изключително вкусното ястие от пъдпъдъци, което им бяха сервирали. Ако тогава някой беше казал на младата обещаваща психоложка, че един ден ще се върне тук като консултант на испанската полиция, тя щеше да реши, че е употребил халюциногенни субстанции.
Първият труп е бил открит в дълбоко дере, слизащо надолу към реката, на около миля от градските порти. В местната традиция дерето носеше отблъскващото име La Degollada — „Жената с прерязаното гърло“, преведе си Фиона. Според преданието трупът, дал на дерето това наименование, бил на някаква циганка, която прелъстила воин от охраната на града да напусне поста си, и така враговете успели да се промъкнат незабелязано до градските порти. Наказанието било неминуемо — прерязали й гърлото така, че почти я обезглавили. Фиона си каза без особено учудване, че майор Берокал не споменава нищо за съдбата на изменилия на дълга си войник.
Сегашната жертва беше двайсет и петгодишна, немска поданица, на име Мартина Албрехт. Мартина работела като екскурзовод на свободна практика и развеждала организирани групи немски туристи из Толедо. Според нейни познати и съседи имала приятел, но той бил женен — младши офицер в испанската армия, който работел във Военното министерство в Мадрид. В нощта на убийството приятелят бил на делова вечеря в столицата, на повече от четиридесет мили оттук. В часа, когато бил открит трупът на Мартина, той все още пиел кафе и коняк с колегите си, така че изобщо не можел да попадне под подозрение. Освен това приятелите на Мартина заявяваха, че тя не възразявала срещу естеството на връзката им и по нищо не личало, че отношенията им са се обтегнали по някакъв начин.
Трупът бил открит малко преди полунощ от двойка непълнолетни, които паркирали наблизо мотора, с който пристигнали, и заслизали по дерето, за да си търсят по-скришно местенце. Нямаше основание те да бъдат заподозрени, въпреки изявленията на бащата на момичето, че момчето е напълно способно да извърши убийство, щом е искало да прелъсти невинната му дъщеря.
Според доклада от огледа на местопрестъплението, Мартина лежала по гръб, огряна от лунната светлина, с разперени ръце и разкрачени крака. Гърлото й било прерязано от ляво на дясно, вероятно изотзад, с оръжие с дълго и силно наточено острие, което можело да е и байонет. Но категорично заключение не можело да се даде, тъй като Толедо е известен с производството на хладно оръжие, в безбройните магазинчета за сувенири в стария град, където ежедневно се купуват остри ножове. Смъртта е настъпила бързо, кръвта е бликнала като фонтан от срязаните каротидни артерии. Дрехите й били подгизнали от кръв, следователно било по-вероятно да е била права, а не легнала, когато са й прерязали гърлото.
По-нататъшният преглед доказва, че във вагината й е била вкарвана многократно счупена бутилка от вино, която е разкъсала тъканта. Сравнително малкото кръв в тази част на тялото доказва, че Мартина за щастие по това време е била вече мъртва. Бутилката е съдържала евтино червено вино от Ла Манча, каквото може да се купи от почти всеки магазин. Единственият друг предмет, открит на местопрестъплението, който би могъл да представлява някакъв интерес, бил окървавен туристически справочник за Толедо на немски. Името, адресът и телефонът на Мартина били написани от вътрешната страна на корицата с нейния почерк.
Съдебномедицинският анализ не открил никакви значителни следи, нито улики, които биха обяснили начина, по който Мартина е стигнала до Ла Деголада. Достъпът до дерето не представлявал проблем, покрай него минавало панорамното шосе около Толедо, а наоколо имало предостатъчно места, където можела да паркира незабелязано кола. Според жената, която живеела заедно с Мартина в един апартамент близо до гарата, тя се прибрала от работа към седем. Двете хапнали малко хляб, сирене и салата, после съквартирантката й излязла, защото имала среща с приятели. Мартина нямала планове за вечерта, само споменала, че може да излезе да пийне нещо по-късно. Служители на полицията обиколили кафенетата и баровете, които тя посещавала обикновено, но никой не я бил виждал онази вечер. Хората от туристическата група, която развеждала из Толедо, били разпитани на другия ден в Аранхуес — следващата спирка от обиколката им — но никой от тях не забелязал човек от групата да обръща по-специално внимание на екскурзоводката. Освен това вечерта всички били в заведение за фламенко. За всеки турист от групата можели да свидетелстват поне по трима от останалите.