Прекара два часа в стаята си, а след пладне замина с параходчето през гнилостномиризливата лагуна за Венеция. Слезе на Сан Марко, пи чай на площада и после съобразно с тукашната си програма тръгна на разходка из улиците. И точно тази разходка доведе до пълна промяна на настроението и на решенията му.
Над тесните улици тегнеше отвратителна мараня, въздухът беше толкова гъст, че миризмите, които извираха от жилища, продавници и гостилници, изпаренията от растително масло, облаците от парфюми и много други неща стояха на валма, без да се разсейват. Цигареният дим виснеше на място и се разнасяше бавно. Човешкото гъмжило в тая теснота му досаждаше, наместо да го развлича. Колкото по-дълго вървеше, толкова по-упорито го завладяваше онова мъчително състояние, което може да предизвика морският въздух в съюз със сух горещ вятър и което едновременно е възбуда и отмала. Обля го неприятна пот. Очите отказваха да му служат, гърдите го стягаха, тресеше го, кръвта чукаше в главата му. Побягна през мостове от многолюдните търговски улички и пое из бедняшки квартали. Там го нападнаха просяци, а лошите изпарения от каналите вгорчиха дишането му. Стигнат на тих площад, на едно от ония забравени и сякаш прокълнати места, които се срещат в центъра на Венеция, той седна на ръба на един водоскок да отпочине, изтри чело и разбра, че би трябвало да си замине.
За втори път и сега окончателно бе доказано, че този град при такова време беше крайно вреден за него. Изглеждаше противно на разума да упорства да издържи, изгледите за промяна на времето бяха съвсем несигурни. Налагаше се да вземе бързо решение. Ала невъзможно беше да се завърне още сега у дома — нито лятното, нито зимното жилище беше готово да го приюти. Тогава не само тук имаше море и плаж, те можеха да се намерят и другаде без тая злостна добавка на лагуната и нейните трескави изпарения. Спомни си за един малък плаж недалеко от Триест, който му бяха похвалили. Защо да не отиде там? И то незабавно, та тази трета промяна на мястото да излезе благотворна. Заяви пред себе си. че решението е взето, и стана. На най-близката спирка взе гондола, минаха през мътния лабиринт на каналите под гиздави мраморни балкони с фигури на лъвове от двете страни, завиха покрай хлъзгави ъгли на стени и тъжни фасади на дворци, големи фирмени табели се оглеждаха в разлюляната мръсна вода, и накрая стигнаха на Сан Марко. Пътуването продължи доста време, понеже гондолиерът, който беше в съюз с фабриките за дантели и духачите на стъкларии, навсякъде се мъчеше да го свали, за да поразгледа и купи нещо; и ако това причудливо пътешествие из Венеция беше започнало да упражнява своето очарование, то грабителският търговски дух на потъналата кралица от своя страна го разсърди отново и накара съзнанието му да изтрезнее.
Завърнал се в хотела, той още преди вечеря заяви в канцеларията, че непредвидени обстоятелства го принудили да отпътува на другия ден сутринта. Изказаха съжаление и уредиха сметката му. Той се нахрани и седна на един стол-люлка на задната тераса, за да прекара на открито хладната вечер и да чете вестници. А преди да си легне, прибра целия си багаж, за да бъде готов за заминаване.