33. Виена • Мюнхен
Клаус Халдер почука тихо на вратата на кабинета. Гласът отвътре му разреши да влезе. Той отвори вратата и видя стареца да седи в полумрака, с вперени в примигващия екран на телевизора очи: митинг на Мецлер този следобед в Грац, благоговеещи тълпи, разговори, въртящи се вече около състава на кабинета му. Старият мъж изключи телевизора и обърна сините си очи към бодигарда. Халдер погледна към телефона. Зелената светлина примигваше.
— Кой е?
— Хер Бекер се обажда от Цюрих.
Старецът вдигна слушалката.
— Добър вечер, Конрад.
— Добър вечер, хер Фогел. Съжалявам, че ви безпокоя толкова късно, но се опасявам, че въпросът не търпи отлагане.
— Има ли някакъв проблем?
— О, не, тъкмо обратното. Имайки предвид последните новини от Виена, реших да ускоря подготовката и да действам, сякаш победата на Петер Мецлер е свършен факт.
— Мъдър ход, Конрад.
— И аз сметнах, че ще се съгласите. Имам няколко документа, които трябва да подпишете. Помислих си, че ще е най-добре да започнем този процес сега, отколкото да чакаме последния момент.
— Какви документи?
— Моят адвокат ще ви обясни по-добре от мен. Ако ви устройва, бих искал да дойда във Виена, за да се срещнем. Няма да отнеме повече от няколко минути.
— Какво ще кажете за петък?
— Петък е добре, стига да е в късния следобед. Имам среща сутринта, която не мога да отложа.
— Да кажем, в четири часа?
— В пет би било по-добре за мен, хер Фогел.
— Добре, петък, в пет часа.
— Довиждане дотогава.
— Конрад?
— Да, хер Фогел?
— Този адвокат… кажи ми името му, моля те.
— Оскар Ланге, хер Фогел. Той е много способен мъж. Използвал съм го многократно в миналото.
— Предполагам, че е човек, който разбира значението на думата „дискретност“?
— Дискретен е най-малкото, което може да се каже за него. В добри ръце сте.
— Дочуване, Конрад.
Старецът затвори телефона и погледна към Халдер.
— Ще доведе някого със себе си?
Бавно кимване.
— Преди винаги е идвал сам. Защо изведнъж ще си води помощник?
— Хер Бекер е на прага да получи сто милиона долара, Клаус. Ако има човек на света, на когото мога да вярвам, то това е гномът от Цюрих.
Бодигардът се отправи към вратата.
— Клаус?
— Да, хер Фогел?
— Може би си прав. Обади се на някои от нашите приятели в Цюрих. Виж дали са чували за адвокат на име Оскар Ланге.
Час по-късно запис на телефонния разговор на Бекер бе изпратен чрез сигурен канал от цюрихския офис на „Бекер и Пул“ в тайната квартира в Мюнхен. Прослушаха го веднъж, после още веднъж, сетне трети път. Ейдриън Картър не хареса чутото.
— Разбираш ли, че щом затвори телефона, Радек веднага ще позвъни в Цюрих, за да провери Оскар Ланге? Надявам се, осъзнаваш това.
Шамрон изглеждаше разочарован от американеца.
— Какво си мислиш, Ейдриън? Че никога преди не сме правили това? Че сме деца, които трябва да бъдат напътствани?
Картър запали лулата си и изпусна кълбо дим, изчаквайки.
— Чувал ли си думата sayan? — попита Шамрон. Или sayanim?
Картър кимна, с лула между зъбите.
— Вашите доброволни помощници — отвърна той. — Хотелските служители, които ви дават стаи, без да ви регистрират. Агентите, отдаващи коли под наем, които ви предоставят автомобили, неможещи да бъдат проследени. Лекарите, които лекуват вашите агенти, когато раните им могат да предизвикат неудобни въпроси. Банкерите, които ви отпускат спешни заеми.
Шамрон кимна утвърдително.
— Ние сме малка разузнавателна служба, всичко на всичко хиляда и двеста щатни служители. Не можем да реализираме това, което вършим, без помощта на sayanim. Те са едно от малките предимства на диаспората, моята частна армия от доброволни помощници.
— А Оскар Ланге?
— Той е цюрихски адвокат по данъчни и наследствени дела. По случайност е и евреин. Това е нещо, което той не афишира в Цюрих. Преди няколко години заведох Оскар на вечеря в едно тихо ресторантче край езерото и го прибавих към списъка на моите помощници. Миналата седмица го помолих за услуга. Поисках да заема паспорта и офиса му, а той да изчезне за две седмици. Когато му казах защо, с ентусиазъм се съгласи да помогне. Всъщност искаше лично да отиде във Виена и да съдейства за залавянето на Радек.