— Може би сте прав. — Помирителният тон на стареца не съответстваше на изражението му. — Конрад каза, че ви трябва подписът ми върху някои документи относно ликвидацията на авоарите в сметката.
— Да, така е.
Навот извади една папка от куфарчето си, а него сложи на пода в краката си. Радек проследи с очи движението на куфарчето, после отново се взря в лицето на Навот. Той отвори папката и погледна нагоре. Тъкмо отвори уста да заговори, когато бе прекъснат от иззвъняването на телефона. Остър електронен звън, който за чувствителния слух на израелеца прозвуча като писък в гробище.
Радек не помръдна. Навот погледна към бюрото в стил бидермайер и телефонът повторно иззвъня. Тъкмо започна да звъни за трети път, когато внезапно замлъкна, сякаш му бе запушена устата насред писъка. Узи дочу Халдер да говори от друг апарат в коридора.
— Добър вечер… Не, съжалявам, хер Фогел има среща в момента.
Навот извади първите документи от папката. Сега Радек видимо бе разсеян и погледът му бе отнесен. Беше се заслушал в гласа на бодигарда си. Узи се наведе леко напред на стола си и подаде листа под такъв ъгъл, че Радек да може да го види.
— Това е първият документ, за който се изисква…
Хер Фогел вдигна ръка, приканвайки към мълчание. Навот чу стъпки в коридора, последвани от шума на отварящи се врати. Бодигардът влезе в стаята и се отправи към Радек.
— Обажда се Манфред Круц — прошепна той. — Иска да поговорите. Казва, че е спешно и не може да чака.
Ерих Радек се изправи бавно от креслото си и тръгна към телефона.
— Какво има, Манфред?
— Израелците.
— Какво за тях?
— Имам сведения, че през последните няколко дни голям екип от агенти се е събрал във Виена, за да ви отвлече.
— Сигурен ли си в тези сведения?
— Достатъчно, за да заключа, че вече не е безопасно да оставате в дома си. Изпратих полицаи да ви вземат и отведат на сигурно място.
— Никой не може да влезе тук, Манфред. Остави само един охранител пред къщата.
— Имаме си работа с израелците, хер Фогел. Искам да се махнете оттам.
— Добре, щом настояваш, но кажи на хората си да се оттеглят. Клаус може да се справи с това.
— Един бодигард не е достатъчен. Аз съм отговорен за вашата безопасност и искам да сте под полицейска защита. Страхувам се, че трябва да настоя. Сведенията, които имам, са от първа ръка.
— Кога ще бъдат тук полицаите ти?
— Всеки момент. Бъдете готов да тръгнете.
Радек затвори телефона и погледна към двамата мъже, които седяха край огъня.
— Съжалявам, господа, но се опасявам, че възникна нещо неотложно. Ще довършим това някой друг път. — Той се обърна към бодигарда си: — Отвори портата, Клаус, и ми дай палтото. Веднага.
Механизмът на дворната порта се задейства. Мордекай, седнал зад волана на мерцедеса, погледна в огледалото за обратно виждане и видя една кола с включена синя лампа да завива по алеята откъм улицата. Тя спря зад него и спирачките й изскърцаха. Двама мъже изскочиха навън и се втурнаха към предните стълби. Мордекай посегна и бавно завъртя контактния ключ.
Ерих Радек излезе в коридора. Навот затвори дипломатическото си куфарче и стана. Бекер остана закован на мястото си. Навот подхвана банкера под мишницата и го изправи на крака.
Двамата последваха Радек в коридора. Сини светлини проблясваха по стените и тавана. Радек стоеше до бодигарда си и му шепнеше нещо. Клаус държеше палтото и изглеждаше напрегнат. Докато помагаше на шефа си да се облече, очите му се бяха спрели на Навот.
На вратата се почука и се чуха два отсечени рапорта, които отекнаха между високия таван и мраморния под на коридора. Бодигардът пусна палтото на Радек и завъртя бравата. Двама мъже в цивилни дрехи се втурнаха вътре.
— Готов ли сте, хер Фогел?
Радек кимна утвърдително, после се извърна и погледна отново Навот и Бекер.
— Още веднъж приемете моите извинения, господа. Ужасно съжалявам за това неудобство.
Старият мъж тръгна към вратата, придружен от Клаус. Единият полицай му препречи пътя и сложи ръка върху гърдите на бодигарда. Той я отблъсна настрана.