— Какво си мислите, че правите?
— Хер Круц ни даде много специални инструкции. Трябва да отведем само хер Фогел на сигурно място.
— Круц никога не би издал подобна заповед. Той знае, че ходя навсякъде, където ходи и той. Така е било винаги.
— Съжалявам, но такава беше заповедта.
— Покажете ми значката и служебната си карта.
— Няма време. Моля ви, хер Фогел. Елате с нас.
Бодигардът отстъпи крачка назад и бръкна под сакото си. Когато пистолетът се показа, Навот се хвърли напред. С лявата си ръка сграбчи китката на бодигарда и изви пистолета към корема му, а с дясната му нанесе два саблени удара в тила. Първият удар зашемети Халдер, а от втория краката му се подкосиха. Ръката му се отпусна и глокът издрънча на мраморния под.
Радек погледна към пистолета и за миг си помисли да опита да го вдигне. Вместо това се обърна, втурна се към отворената врата на кабинета си и я затръшна след себе си.
Навот натисна дръжката. Беше заключена.
Отдалечи се на няколко крачки и блъсна вратата с рамо. Дървото се разцепи и той се сгромоляса в тъмната стая. Скочи на крака и видя, че Радек вече е отместил фалшивата преграда на библиотеката и стои в малък като телефонна кабинка асансьор.
Узи се хвърли напред, когато вратата на асансьора започна да се затваря. Успя да провре ръце и да сграбчи Радек за реверите на палтото. Щом вратата се блъсна в лявото рамо на израелеца, Радек хвана китките му и опита да се освободи. Навот обаче държеше здраво.
Одед и Залман му се притекоха на помощ. Залман — по-високият от двамата, се пресегна над главата на Навот и натисна вратата. Одед се промуши между краката на Узи и я напъна отдолу. Под яростната атака вратата най-накрая се отвори повторно.
Навот измъкна Радек от асансьора. Нямаше време за чудене или двоумене. Той затисна с ръка устата на стареца, Залман го хвана през краката и го повдигна от пода. Одед откри ключа за осветлението и угаси полилея.
Навот погледна Бекер.
— Отивай в колата! Движи се, идиот такъв.
Понесоха Радек надолу по стълбите към аудито. Похитеният дърпаше ръката на Навот, опитвайки се да я махне от устата си, ритайки силно с крака. Узи чуваше как Залман ругае под носа си. Някак си, дори и в разгара на борбата, успяваше да ругае на немски.
Одед отвори задната врата, преди да заобиколи тичешком колата и да седне зад волана. Навот натика Радек с главата напред и го прикова на задната седалка. Залман влетя стремглаво от другата страна и затръшна вратата. Бекер се качи на задната седалка на мерцедеса. Мордекай даде газ и колата се понесе по улицата, следвана плътно от аудито.
Тялото на Радек внезапно спря да шава. Навот махна ръката си от устата му и австриецът жадно си пое въздух.
— Причинявате ми болка — каза той. — Не мога да дишам.
— Ще ви позволя да се изправите, но трябва да ми обещаете, че ще се държите прилично. Повече никакви опити за бягство. Обещавате ли?
— Просто ме оставете да стана. Смазвате ме, глупак такъв!
— Ще го направя, старче. Ала първо ми направете една услуга. Кажете ми името си, моля.
— Знаете името ми. То е Фогел. Лудвиг Фогел.
— Не, не, не това име. Истинското ви име.
— Това е истинското ми име.
— Искате ли да се изправите и да напуснете Виена като човек, или трябва да седя върху вас през целия път?
— Искам да седна. Причинявате ми болка, по дяволите!
— Само ми кажете името си.
Старецът помълча за миг, после прошепна:
— Името ми е Радек.
— Съжалявам, не ви чух. Може ли отново да кажете името си, моля? Този път по-високо.
Фогел си пое дълбоко дъх и тялото му се стегна, сякаш стоеше мирно, а не лежеше на задната седалка на колата.
— Името… ми… е… щурмбанфюрер… Ерих… Радек!
В мюнхенската тайна квартира съобщението се появи на екрана на Шамрон: „Пакетът се получи“.
Картър го тупна по гърба.
— Проклет да съм! Хванали са го. Те наистина са го хванали.
Шамрон се изправи и отиде до картата.
— Залавянето му беше най-лесната част от операцията, Ейдриън. Ала извеждането му е нещо съвсем различно.
Той се взря в картата. Осемдесет километра до чешката граница. Карай, Одед — помисли си. — Карай, както никога досега през живота си.