36. Виена
Одед бе шофирал десетки пъти, но никога както сега — никога с виеща сирена и въртящ се син буркан на бронята, както и никога с образа на Ерих Радек в огледалото за обратно виждане, който, на свой ред, се взираше в неговите очи. Тяхното префучаване през центъра на града бе минало по-добре от очакваното. Уличният трафик бе постоянен, но не и толкова натоварен, че да не направи път на виещата сирена и сигналната лампа. На два пъти Радек се разбунтува. Всеки негов опит да се освободи обаче беше потушаван безмилостно от Навот и Залман.
Те се носеха на север по шосе E-461. Виена бе останала назад, дъждът валеше упорито и се заледяваше по краищата на предното стъкло. Префучаха край една табела: „Република Чехия — 42 км“. Навот хвърли продължителен поглед през рамо, после на иврит нареди на Одед да спре сирената и лампата.
— Къде отиваме? — попита Радек, като дишаше тежко. — Къде ме водите? Къде?
Навот не отговори, както го бе инструктирал Габриел.
Остави го да задава въпроси до посиняване — беше казал той. — Но не му доставяй удоволствието да му отговаряш. Нека несигурността да тормози съзнанието му. Точно това щеше да направи той, ако ролите бяха разменени.
Така че Узи гледаше профучаващите край прозореца му селища — Мистелбах, Вилферсдорф, Ердберг — и мислеше само за едно: за бодигарда, когото бе оставил в безсъзнание в коридора на къщата на „Щьобергасе“.
Пред тях се появи Пойсдорф. Одед префуча през селото, после зави в двулентово шосе и пое по него на изток през покрита със сняг борова гора.
— Къде отиваме? Къде ме водите?
Навот не можа повече да издържи мълчаливо на неговите въпроси.
— Отиваме си вкъщи — отвърна грубо той. — И вие идвате с нас.
Радек се усмихна студено.
— Допуснахте само една грешка тази вечер, хер Ланге. Трябваше да убиете моя бодигард, когато имахте възможност.
Клаус Халдер отвори първо едното си око, после и другото. Цареше абсолютна тъмнина. Той полежа неподвижно за миг, опитвайки се да определи положението на тялото си. Беше паднал напред с разтворени ръце и дясната му буза бе притисната към студения мрамор. Опита се да вдигне глава и силна болка прониза врата му. Сега си спомни случилото се. Беше посегнал за пистолета си, когато получи два удара изотзад. Беше цюрихският адвокат Оскар Ланге. Явно Ланге не беше истински адвокат. Той участваше в отвличането, точно както се бе опасявал Халдер, още от самото начало.
Бодигардът се изправи на колене и седна, облягайки се на стената. Затвори очи и изчака, докато помещението престана да се върти, после внимателно потърка тила си. Имаше цицина с големината на ябълка. Клаус вдигна лявата си ръка и се взря в светещия циферблат на часовника си: 5,57. Кога се бе случило това? Няколко минути след пет, най-късно в пет и десет. Освен ако не разполагаха с хеликоптер, който да ги чака на Щефансплац, имаше вероятност да са още в Австрия.
Потупа десния горен джоб на спортното си сако и откри, че мобилният му телефон още е там. Измъкна го и набра един номер. Две позвънявания. Познат глас.
— Круц на телефона.
Трийсет секунди по-късно Манфред Круц затвори и обмисли възможностите. Най-очевидното решение беше да се вдигне тревога, да се предупреди всеки полицейски участък в страната, че старецът е заловен от израелски агенти, да се затворят границите и летищата. Очевидно наистина, но твърде опасно. Подобно действие щеше да повдигне куп неудобни въпроси: Защо е бил отвлечен хер Фогел? Кой е той в действителност? Кандидатурата на Петер Мецлер щеше да се провали, а с нея — и кариерата на Круц. Дори и в Австрия такива истории успяваха да заживеят свой собствен живот и Манфред беше виждал достатъчно подобни случаи, за да знае, че разследването нямаше да свърши пред прага на Фогел.
Израелците са знаели, че ще е с вързани ръце, и бяха избрали добре момента. Круц трябваше да измисли някакъв ловък начин да се намеси, някакъв план да ги спре, без междувременно да разруши всичко. Той извади телефона и набра един номер.
— Обажда се Круц. Американците ни информираха, че има вероятност отряд на „Ал Кайда“ да премине транзитно през страната тази вечер. Те подозират, че членовете на „Ал Кайда“ може да пътуват с техни европейски симпатизанти, за да осигурят прикритието си. От този момент мобилизирам антитерористичната мрежа. Повишена охрана по границите, летищата и гарите втора степен.