Болницата заемаше този парцел в западната част на Виена от над триста години. През 1693 г. император Леополд I, разтревожен от мизерното състояние на града, бе наредил да се построи Дом за бедните и инвалидите. Век по-късно император Йосиф II бе преименувал сградата на Общинска болница. Старата постройка бе запазена — няколко улици по-нататък, на Алзерщрасе, но около нея вече бе израснал модерен университетски болничен комплекс, който обхващаше няколко карета от сгради. Габриел го познаваше добре.
Един служител от посолството стоеше на портала под надпис, който гласеше: Saluti et Solatio Aegrorum14. Беше дребен и на вид нервен дипломат на име Зви. Той се ръкува с Габриел и след като прегледа набързо паспорта и визитната му картичка, изрази своите съболезнования за смъртта на двете му колежки.
Двамата влязоха в главното фоайе. На кушетка в единия му край, със събрани крака и шапка върху колената, седеше само един старец с рядка бяла брада. Приличаше на пътник, който чака влак с голямо закъснение. Той си говореше сам. Когато Габриел мина край него, старецът погледна нагоре и очите им за кратко се срещнаха. След това Габриел влезе в чакащия асансьор и старикът изчезна зад двойната плъзгаща се врата.
Когато вратите се отвориха на осмия етаж, Габриел бе посрещнат от успокояващата гледка на висок рус израелец в двуреден костюм, с миниатюрна слушалка в ухото. На входа на интензивното отделение стоеше втори охранител. Третият — дребен, тъмнокос и облечен в лошо ушит костюм — стърчеше пред вратата на стаята, в която бе настанен Ели. Той се дръпна, за да може Габриел и дипломатът да влязат. Габриел спря и попита защо не е бил претърсен.
— Вие сте със Зви. Няма нужда да ви претърсвам.
Габриел вдигна ръце.
— Претърсете ме.
Охраняващият кимна в знак на съгласие. Габриел разпозна рутинното претърсване. Беше изпълнено по устав. Претърсването с разкрачени крака беше по-досадно от необходимото, но сам си го бе изпросил. Когато процедурата свърши, той каза:
— Претърсвайте всеки, който влиза в тази стая.
Зви наблюдаваше цялата сцена. Очевидно вече не вярваше, че мъжът от Йерусалим беше Гидеон Аргов от „Разследвания и справки за събития по време на войната“. На Габриел обаче не му пукаше. Приятелят му лежеше безпомощен от другата страна на вратата. По-добре беше да нервира някого, отколкото да го остави да умре от добродушие.
Той последва Зви в стаята. Леглото беше зад стъклена преграда. Пациентът не приличаше много на Ели, но в този момент Габриел не се изненада от това. Както повечето израелци, той бе виждал какви поражения може да нанесе на човешкото тяло една бомба. Лицето на Ели беше скрито зад дихателна маска, очите му бяха превързани с марля, а цялата му глава беше обинтована. Видимите участъци от бузите и челюстта му носеха белезите от избухналото в лицето му стъкло.
Една медицинска сестра с къса черна коса и яркосини очи проверяваше системата за венозно вливане. Тя надзърна в стаята за посетители и очите й за кратко срещнаха погледа на Габриел. Те не издадоха нищо.
След като остави за момент Габриел с мислите му, Зви отиде до стъклената преграда и го запозна със състоянието на неговия колега. Говореше с терминологията на човек, който е гледал твърде много медицински драми по телевизията. С приковани върху лицето на Ели очи, Габриел чу само половината от това, което каза дипломатът, но то бе достатъчно, за да осъзнае, че приятелят му е почти мъртъв. Дори и да оживееше, той никога нямаше да бъде същият.
— За момента — каза Зви в заключение — животът му се поддържа от апаратурата.
— Защо са превързани очите му?
— Заради парченцата стъкло. Успяха да извадят повечето от тях, но все още има половин дузина в очите му.
— Има ли вероятност да ослепее?
— Не може да се разбере, преди да дойде в съзнание — отговори Зви. После добави песимистично: — Ако изобщо дойде в съзнание.
В стаята влезе лекар. Той погледна към Габриел и Зви и кимна енергично, след това отвори стъклената врата и влезе в малкото помещение. Сестрата се отдалечи от леглото и лекарят зае мястото й. Тя отиде до долния край на леглото и застана пред стъклото. За втори път очите й срещнаха тези на Габриел, после с рязко движение на китката си тя дръпна завесата. Габриел излезе в коридора, последван от Зви.