— За кого? — попита Габриел. — За американците или за руснаците?
— Намеквате за изявленията, направени в Париж от онзи идиот Белов?
— Верни ли са?
Радек го изгледа мълчаливо и само за няколко секунди нещо от предишната решителност се върна в сините му очи.
— Когато някой участва в играта толкова дълго, колкото мен, той създава толкова много връзки и се включва в толкова много схеми, че накрая понякога му е трудно да разбере къде е границата между истината и лъжата.
— Белов изглежда сигурен, че знае истината.
— Да, но се опасявам, че това е увереността на глупак. Виждате ли, Белов не беше в ситуация да знае истината. — Радек смени темата: — Предполагам, че сте видели вестниците тази сутрин.
Габриел кимна утвърдително.
— Преднината при победата му е по-голяма от очакваното. Очевидно моят арест има нещо общо с това. Австрийците никога не са обичали чужди хора да се бъркат в техните работи.
— Нали не злорадствате?
— Не, разбира се — отговори Радек. — Само съжалявам, че не се пазарих повече в Треблинка. Може би не трябваше да се съгласявам така лесно. Сега не съм толкова сигурен, че кампанията на Петер щеше да пострада от разкритията за моето минало.
— Има някои неща, които са политически неприемливи — дори и в страна като Австрия.
— Подценявате ни, Алон.
Габриел изчака да се възцари тишина. Вече започваше да съжалява, че бе дошъл.
— Моше Ривлин ме уведоми, че сте искали да ме видите — подметна той небрежно. — Нямам много време.
Радек се поизпъна на стола си.
— Чудех се дали ще ми окажете професионалната любезност да ми отговорите на няколко въпроса.
— Зависи от въпросите. Вие и аз имаме различни професии, Радек.
— Да — съгласи се австриецът. — Аз бях агент на американското разузнаване, а вие сте убиец.
Габриел се изправи да си върви. Радек вдигна ръка.
— Почакайте — каза той. — Седнете. Моля ви!
Габриел се върна на стола си.
— Мъжът, който се обади по телефона вкъщи в нощта на отвличането…
— Имате предвид арестуването ви?
Радек сведе глава.
— Добре, моето арестуване. Предполагам, че е бил дубльор.
Габриел кимна.
— Беше много добър. Как успя толкова добре да се превъплъти в Круц?
— Нали не очаквате да ви отговоря на този въпрос? — Габриел погледна часовника си. — Надявам се, че не сте ме накарали да бия всичкия този път до Яфа, за да ми зададете един ненужен въпрос.
— Не — отвърна Радек. — Има и още едно нещо, което бих искал да узная. Когато бяхме в Треблинка, вие споменахте, че съм взел участие в евакуацията на затворниците от Биркенау.
Габриел го прекъсна:
— Може ли най-сетне да зарежем евфемизмите, Радек? Това не е било евакуация. Било е Поход на смъртта.
Австриецът остана мълчалив за миг.
— Споменахте също, че лично съм убил някои от лагеристите.
— Знам, че сте убили поне две момичета — отговори Габриел. — Сигурен съм, че са били повече.
Радек затвори очи и бавно кимна.
— Бяха повече — каза той студено. — Много повече. Спомням си този ден, сякаш беше миналата седмица. От известно време знаех, че краят наближава, но виждайки тази върволица от затворници, вървящи към Райха… Тогава знаех, че това е Gotterdammerung. И наистина беше Залезът на боговете.
— И започнахте да ги избивате?
Радек кимна отново.
— Бяха ме натоварили със задачата да запазя тяхната ужасна тайна, а след това оставиха няколко хиляди свидетели да излязат живи от Биркенау. Сигурен съм, че можете да си представите как се чувствах.
— Не — отговори искрено Габриел. — Не мога дори да започна да си представям как сте се чувствали.
— Имаше една девойка — продължи Радек. — Спомням си, че я попитах какво ще каже на децата си за войната. Тя отговори, че ще им каже истината. Заповядах й да излъже. Тя отказа. Застрелях две други момичета и тя пак се противеше. По някаква причина я оставих да си тръгне. След този случай престанах да убивам затворници. Разбрах, след като я погледнах в очите, че беше безсмислено.
Габриел сведе поглед към ръцете си, отказвайки да се закачи на въдицата на Радек.
— Предполагам, че тази жена е била вашата свидетелка? — попита затворникът.