— Само едно — каза той и четката му застина във въздуха пред фреската, — но то няма да трае дълго. Обещавам.
— Ти винаги казваш така.
Пакетът пристигна в часовникарското магазинче в Първи район на Виена чрез моторизиран куриер точно три седмици след това. Часовникаря прие лично пратката. Подписа се на бланката, подадена от куриера, и му даде малък бакшиш. След това отнесе пакета в работилницата си и го постави на масата.
Куриерът се качи на мотора си и потегли, като намали за кратко в края на улицата — само колкото да даде сигнал на жената, седнала зад волана на едно рено седан. Тя избра един номер на мобилния си телефон и натисна бутона „включи“. Минута по-късно Часовникаря отговори.
— Току-що ви изпратих един часовник — каза тя. — Получихте ли го?
— Кой се обажда?
— Аз съм приятелка на Макс Клайн — прошепна жената. — И на Ели Лавон. И на Ребека Газит. И на Сара Гринберг.
Тя свали телефона от ухото си и набра бързо комбинация от четири цифри, после обърна глава точно навреме, за да види яркочервената огнена топка, която изригна от витрината на часовникарското магазинче.
Жената подкара колата с треперещи ръце, насочвайки се към Рингщрасе. Габриел беше зарязал мотора си и чакаше на ъгъла. Тя спря, колкото той да се качи в колата, след това зави по широкия булевард и се изгуби сред вечерния трафик. Една полицейска кола профуча край тях в обратна посока. Киара не отдели очи от пътя.
— Добре ли си?
— Мисля, че ще повърна.
— Да, знам. Искаш ли аз да карам?
— Не, мога да се справя.
— Трябваше да ме оставиш аз да изпратя сигнала за детонацията.
— Не исках да се чувстваш отговорен за още една смърт във Виена. — Тя избърса сълза от бузата си. — Мислеше ли за тях, когато чу експлозията? Мислеше ли за Леа и Дани?
Той се поколеба, после поклати глава.
— За какво си мислеше?
Габриел посегна и избърса друга сълза.
— За теб, Киара — каза нежно. — Мислех единствено за теб.
Бележки на автора
„Смърт във Виена“ допълва цикъла от три романа, третиращи темата за недовършените дела на холокоста. Заграбените от нацистите предмети на изкуството и сътрудничеството на швейцарските банки послужи като канава за „Английският убиец“. Ролята на Католическата църква в холокоста и мълчанието на папа Пий XII вдъхновиха „Изповедникът“.
„Смърт във Виена“, както и предшестващите я книги, се основава свободно на истински събития. Хайнрих Грос наистина е бил лекар в прочутата клиника „Шпигелгрунд“ по време на войната и описанието на половинчатия опит на австрийците да го дадат под съд през 2000 година е изцяло достоверно. Същата година Австрия бе разтърсена от изявленията, че офицери от полицията и службите за сигурност са работили за Йорг Хайдер и неговата крайнодясна „Партия на свободата“ за подпомагане дискредитирането на неговите критици и политически опоненти.
„Акция 1005“ е бил истинският кодов номер на нацистката програма за заличаване на доказателствата за холокоста и унищожаване останките на милиони умъртвени евреи. Ръководителят на операцията — австриец на име Паул Блобел — е бил осъден на смърт по време на Нюрнбергския процес за ролята си в масовите убийства на СС Отрядите на смъртта. Обесен в затвора „Ландсберг“ през юни 1951 година, той никога не е бил разпитван подробно за дейността си като командир на „Акция 1005“.
Архиепископ Алоис Худал наистина е бил ректор на „Сайта Мария дел’Анима“ и е помогнал на стотици нацистки военнопрестъпници да избягат от Европа, в това число на коменданта на концентрационния лагер Треблинка — Франц Щангъл. Ватиканът поддържа тезата, че архиепископ Худал е действал без одобрението или знанието на папата или на друг от висшите сановници на Курията.
Аржентина, разбира се, е била крайната дестинация на хиляди от издирваните военнопрестъпници. Възможно е малък брой от тях все още да живеят там. През 1994 година новинарски екип на Ей Би Си открива, че бившият СС офицер Ерих Прибке живее открито в Барилоче. Явно Прибке се е чувствал толкова сигурен там, че на задаващия му въпроси кореспондент от Ей Би Си Сам Доналдсън той непринудено признал главната си роля в масовото убийство в катакомбите Ардеатин70 през март 1944 година Прибке бил екстрадиран в Италия, изправен пред съда и осъден на доживотен затвор, макар че му било разрешено да излежи присъдата си под „домашен арест“. В продължение на няколко години чрез легални маневри и обжалвания Католическата църква дала възможност на Прибке да живее в един манастир извън Рим.
70
Наказателна операция на нацистите, при която били убити 335 жители на Рим, в това число 75 евреи. — Б.пр.