— За официалните документи, хер Фогел. Ще ми го продиктувате ли сега?
— Да, разбира се. Шест, две, девет, седем, четири, три, пет.
— А паролата?
— Едно, нула, нула, пет.
— Благодаря ви, хер Фогел.
Бутон „Стоп“.
Американецът вдигна поглед и се усмихна. Банкерът изглеждаше така, сякаш току-що бе хванат да изневерява на жена си с най-добрата й приятелка.
— Справихте се много добре, хер Бекер. Благодарни сме ви.
— Току-що извърших повече нарушения на швейцарските закони за банковата тайна, отколкото мога да преброя.
— Така е, но те са шибани закони. Освен това вие все пак получавате сто милиона долара. Както и вашата банка.
— Но тя вече не е моята банка, нали? Сега тя е вашата банка.
Американецът се облегна назад и скръсти ръце. Той не обиди Бекер с опровержение.
14. Йерусалим
Габриел нямаше представа кой беше Ерих Радек. Ривлин му разказа.
Ерих Вилхелм Радек бил роден през 1917 година в селцето Алберндорф, на петдесет километра северно от Виена. Син на полицай, Радек постъпил в местната гимназия, където показал подчертани способности по математика и физика. Спечелил стипендия за Виенския университет, където следвал инженерство и архитектура. Според университетския архив, Радек бил талантлив студент и получавал високи оценки. Бил и активен поддръжник на дясното крило на Католическа политика.
През 1937 година кандидатствал за членство в Нацистката партия. Бил приет и партийната му книжка била с номер 57984567. Той също така влязъл в Австрийския легион — незаконна нацистка полувоенна организация. През март 1938 година, по времето на Аншлуса30, кандидатствал да се присъедини към СС. Рус и синеок, със стройно атлетично телосложение, Радек бил обявен за „чист ариец“ от есесовската комисия за расовия произход и след ревностно проучване на предците му било счетено, че няма еврейска или друга неарийска кръв, и бил приет в елитното братство.
— Това е копие от партийното досие на Радек и въпросниците, които е попълнил по време на кандидатстването си. Идва от Берлинския документален център — най-голямото хранилище за нацистки и есесовски досиета в света. — Ривлин вдигна две снимки, едната в анфас, а другата в профил. — Това са официалните му снимки в СС. Прилича на нашия човек, нали?
Габриел кимна утвърдително. Ривлин върна снимките в папката и продължи урока си по история:
— Към ноември 1938 година Радек бил напуснал следването си и работел в Централното управление за еврейска емиграция — нацистката институция, която повела кампания на терор и лишаване от икономически права на австрийските евреи, целяща да ги принуди да напуснат „доброволно“ страната. Радек направил добро впечатление на шефа на Централното управление, който бил не друг, а Адолф Айхман. Когато Радек изразил желание да отиде в Берлин, Айхман се съгласил да му помогне. Нещо повече, на Айхман оказал ефикасна помощ млад австрийски нацист на име Алоис Брунер, който в крайна сметка ще се окаже замесен в депортирането и избиването на 128 000 евреи от Гърция, Франция, Румъния и Унгария. През май 1939 година, по препоръка на Айхман, Радек бил преместен в Централното управление за сигурността на Райха в Берлин, където бил назначен към Sicherheitsdienst — нацистката служба за сигурност, известна като СД. Скоро след това той вече работел директно за прочутия шеф на СД — Райнхард Хайдрих.
През юни 1941 година Хитлер стартирал операция „Барбароса“ — нахлуването в Съветския съюз. На Ерих Радек било възложено командването на операциите на СД в района, станал известен като Украински райхскомисариат — обширна област от Украйна, включваща областите Волхиния, Житомир, Киев, Николаев, Таврия и Днепропетровск. В задълженията на Радек влизали сигурността на територията и операции срещу партизаните. Той също така основал колаборационистката Украинска помощна полиция и контролирал нейните действия.
По време на подготовката за „Барбароса“ Хитлер бил заповядал тайно на Хайнрих Химлер да изтреби евреите в Съветския съюз. Докато войските на Вермахта напредвали през съветска територия, четири маневрени отряда за унищожение, така наречените Einsatzgruppen, го следвали по петите. Евреите били арестувани и транспортирани до изолирани места — обикновено разположени близо до противотанкови ровове, изоставени кариери или дълбоки долове, — където били избивани с картечен огън и набързо заравяни в масови гробове.