— Ерих Радек бил съвсем наясно с дейността на отрядите за унищожение в Райхскомисариата — каза Ривлин. — В крайна сметка това е била неговата територия. И той не бил само бюрократичен чиновник убиец. Според всички сведения, на Радек в действителност му доставяло удоволствие да гледа как евреите били избивани по стотици наведнъж. Но неговият най-значим принос в Шоа все още предстоял.
— В какво се е състоял той?
— Държите отговора на този въпрос в джоба си. Той е гравиран от вътрешната страна на пръстена, който сте взели от къщата в Горна Австрия.
Габриел измъкна пръстена от джоба си и прочете надписа: 1005, добра работа, Хайнрих.
— Предполагам, че Хайнрих е не някой друг, а Хайнрих Мюлер, шефът на Гестапо. Но за нашите цели най-важната информация, която се съдържа в надписа, са тези четири цифри в началото: едно, нула, нула, пет.
— Какво означават те?
Ривлин отвори втората папка. Тя носеше надписа „Акция 1005“.
Всичко започнало достатъчно странно, с оплакване от съседите.
В началото на 1942 година пролетното топене на снеговете извадило на показ серия от масови гробове в областта Вартегау, Западна Полша, по поречието на река Нер. Хиляди трупове изплували на повърхността и ужасна смрад се разнесла на километри в района. Немец, живеещ наблизо, изпратил анонимно писмо до Външното министерство в Берлин, оплаквайки се от това положение. Алармата се задействала. Гробовете съдържали останките на хиляди евреи, умъртвени в мобилни газови фургони, които после били използвани в лагера за унищожение в Челмно. „Окончателното решение“ — най-строго пазената тайна на нацистка Германия, било под угрозата да бъде разкрито от топенето на снеговете.
Първите доклади за масовото избиване на евреи вече били започнали да достигат до външния свят благодарение на съветския дипломатически телеграф, който дал сигнал на Съюзниците за ужасите, извършвани от германските войски на полска и съветска територия. Мартин Лутер, който се занимавал с „еврейските въпроси“ от страна на Германското министерство на външните работи, знаел, че разкритите гробове близо до Челмно представляват сериозна заплаха за секретността на Окончателното решение. Той изпратил копие от анонимното писмо до Хайнрих Мюлер от Гестапо и поискал незабавни действия.
Ривлин притежаваше копие от отговора на Мюлер до Мартин Лутер. Той го остави на масата, обърна го така, че Габриел да може да го вижда, и посочи съответния пасаж:
Анонимното писмо, изпратено до Министерството на външните работи, отнасящо се до очевидното решение на еврейския въпрос в областта Вартегау, което ми бе предоставено на 6 февруари 1942 г., незабавно предадох, за да се вземат съответните мерки. Резултатите ще дойдат, когато му дойде времето. На място, където се секат дървета, хвърчат трески и това не може да се избегне.
Ривлин посочи цитираната в горния ляв ъгъл забележка: IV Б4 43/42 СДД (1005).
— Адолф Айхман почти сигурно е получил копие от отговора на Мюлер до Мартин Лутер. Виждате, че отделът на Айхман към Централното управление за сигурността на Райха се появява в адреса. Числата 43/42 отразяват датата: четиридесет и трети ден на 1942 г., или двайсет и осми февруари. Инициалите СДД означават, че е свръхсекретно държавно дело. А тук, в скобите на края, са четирите цифри, които са били използвани като кодово име за свръхсекретната Акция — едно, нула, нула, пет.
Ривлин върна документа в папката.
— Скоро след като Мюлер изпратил това писмо на Мартин Лутер, Ерих Радек бил освободен от командния си пост в Украйна и прехвърлен обратно в Централното управление за сигурността на Райха в Берлин. Той бил назначен в отдела на Айхман и за него започнал период на интензивно обучение и планиране. Виждате ли, прикриването на най-големия случай на масово убийство в историята не било малко начинание. През юни той се върнал на изток, действайки под прякото командване на Мюлер, и се заловил за работа.
Радек разположил главната квартира на своето спецподразделение 1005 в полския град Лодз, на около осемдесет километра югоизточно от лагера на смъртта в Челмно. Точният адрес бил държавна тайна и бил известен единствено на малцина висши офицери от СС. Цялата кореспонденция минавала през отдела на Айхман в Берлин.