Разбира се, вагонът не беше нормален, със седалки, и нямаше храна и вода. Не си спомням точно колко време продължи пътуването ни. Не смогвах да броя колко пъти слънцето изгря и залезе, колко пъти пътувахме по светло и по тъмно. Нямаше тоалетна, само една кофа — една кофа за шейсетте души, които бяхме във вагона. Можете да си представите положението ни. Можете да си представите непоносимата смрад. Можете да си представите нещата, до които някои от нас прибягнаха, когато жаждата ни тласна отвъд границите на безумието. На втория ден старицата, стояща до мен, умря. Затворих очите й и се помолих за нея. Наблюдавах майка си — Хана Франкел — и очаквах и тя да умре. Почти половината от пътниците в нашия вагон бяха мъртви, когато влакът най-сетне изсвири пронизително и спря. Някои се молеха. Други наистина благодариха на Бог, че пътуването най-накрая бе свършило.
Десет години бяхме живели изцяло под властта на Хитлер. Бяхме изтърпели Нюрнбергските закони39. Бяхме преживели кошмара на Кристалната нощ40. Бяхме гледали как изгарят синагогите ни. Въпреки това, не бях подготвена за гледката, която ме посрещна, когато резетата бяха дръпнати и вратите най-сетне се отвориха. Видях висок тънък комин, бълващ гъст дим. Под комина имаше постройка, в която горяха буйни пламъци. Въздухът бе изпълнен с ужасна миризма. Не можахме да определим каква е. Тя изпълва ноздрите ми и до ден-днешен. Над железопътния перон имаше табела. Аушвиц. Тогава разбрах, че съм пристигнала в ада.
— Juden, raus, raus!41 — Един есесовец ме шибна с камшик по бедрото. — Излизай от вагона, еврейко! — Скочих на покрития със сняг перон. Краката ми, отмалели от многото дни стоене, се подгънаха. Есесовецът ме шибна отново с камшика си, този път през раменете. Никога преди не бях изпитвала такава божа. Изправих се на крака. Успях някак си да не изкрещя. Опитах се да помогна на майка си да слезе от вагона. Есесовецът ме блъсна настрана. Баща ми скочи на перона и рухна на земята. Майка ми също. Като мен, те бяха изправени на крака с камшика. Хора в раирани пижами се покатериха с мъка във влака и започнаха да изхвърлят багажа ни навън. „Кои са тези луди, опитващи се да откраднат мизерните вещи, които ни разрешиха да носим?“ — помислих си аз. Те изглеждаха като хора от приют за душевноболни: с бръснати глави, измършавели лица, разядени зъби. Баща ми се обърна към един офицер от СС и каза:
— Погледнете, тези хора вземат нашите вещи. Спрете ги!
Офицерът спокойно отговори, че не крадат нашия багаж, а само го преместват, за да бъде сортиран. Той щял да ни бъде изпратен надлежно, след като определят квартирите ни. Баща ми благодари на есесовеца.
С бухалки и камшици те разделиха мъжете от жените и ни инструктираха да се строим в редици по петима. Тогава не го знаех, но щях да прекарам по-голямата част от следващите две години в стоене и маршируване в строй от по пет души. Успях да се преместя до майка ми. Опитах се да я хвана за ръката. Един есесовец стовари бухажата си върху ръката ми, пресичайки жеста ми. Чух музика. Някъде камерен оркестър свиреше Шуберт.
В началото на колоната имаше маса и няколко офицери от СС. Един от тях се отличаваше от останалите. Имаше черна коса и бяла като алабастър кожа. Красивото му лице се усмихваше. Униформата му беше безупречно изгладена, високите му ботуши блестяха на ярката светлина на перона. Ръцете му бяха покрита с ръкавици от ярешка кожа — бели, без нито едно петънце. Той си подсвиркваше валса „Синият Дунав“. До днес не мога да го слушам. По-късно щях да науча името му. Казваше се Менгеле и беше главният лекар на Аушвиц. Менгеле решаваше кой бе способен да работи и кой щеше да отиде незабавно в газовата камера. Надясно и наляво, живот и смърт.
Баща ми пристъпи напред. Менгеле, все така свирукайки си, го погледна и после любезно каза:
— Наляво, моля.
— Бяха ме уверили, че отивам в семеен лагер — рече баща ми. — Съпругата ми ще дойде ли с мен?
— Това ли желаете?
— Да, разбира се.
— Коя е съпругата ви?
Баща ми посочи към майка ми. Менгеле каза:
— Вие там, излезте от колоната и идете при мъжа си вляво. Побързайте, моля, нямаме на разположение цяла нощ.
39
Закони, приети през 1935 г., според които граждани на Третия райх можели да бъдат само тези, които докажат чистотата на немската си кръв (арийския си произход), а правата на неарийците били ограничени. — Б.пр.
40
Погроми, организирани от нацистите през ноември 1938 г., при които били изгорени и разрушени 200 синагоги, разграбени били еврейските магазини, а около 30 000 евреи били затворени в концентрационни лагери. — Б.пр.