Изминаха дванайсет години. Не минава и ден, в който да не видя лицата на Рашел и Лене, както и лицето на мъжа, който ги уби. Тяхната смърт тегне над мен. Ако бях казала думите на щурмбанфюрера, може би те щяха да са живи, а аз щях да лежа в неизвестен гроб край онзи полски път, просто още една безименна жертва. В деня на тяхното убийство казвам кадиш44 за тях. Правя го по навик, но не с вяра. В Биркенау аз загубих вярата си в Бог.
Името ми е Ирене Алон. Някога се наричах Ирене Франкел. В лагера бях позната под затворнически номер 29395 и това е нещото, на което станах свидетелка през януари 1945 година, по време на Похода на смъртта от Биркенау.
17. Тивериадско море, Израел
Беше шабат. Шамрон нареди на Габриел да пристигне за вечеря у тях. Докато караше бавно по стръмната алея, той погледна към терасата на Ари и забеляза газовите фенери да танцуват на вятъра, идващ откъм езерото, а след това зърна и самия Шамрон — вечния страж, който крачеше бавно сред пламъчетата. Преди да им поднесе вечерята, Геула запали две свещи в трапезарията и каза молитвата. Габриел бе израсъл в дом, в който не се съблюдаваха религиозните обичаи, но сега си помисли, че гледката на съпругата на Ари, която, затворила очи, сякаш приближаваше с ръце светлината на свещите към лицето си, бе най-хубавото нещо, което някога е виждал.
По време на вечерята Шамрон бе вглъбен в мислите си и не бе в настроение за светски разговори. Дори и сега той не искаше да говори за работа пред Геула — не защото й нямаше доверие, а защото се опасяваше, че тя ще престане да го обича, ако узнае всички неща, които е вършил. Геула запълваше дългите паузи с разкази за дъщеря им, която се бе преместила в Нова Зеландия, за да се отдалечи от баща си, и живееше в птицеферма. Тя знаеше, че Габриел е свързан по някакъв начин със Службата, но нямаше и най-малка идея за естеството на неговата работа. Смяташе го за чиновник, който прекарваше голяма част от времето си в чужбина и се наслаждаваше на изкуството.
Тя им сервира кафе и поднос със сладкиши и сушени плодове, после разчисти масата. На фона на шума от течащата вода и дрънченето на порцелановите съдове, идващи от кухнята, Габриел запозна Шамрон с последните събития. Те говореха тихо, а празничните свещи блещукаха между тях. Габриел му показа досиетата на Ерих Радек и на „Акция 1005“. Шамрон вдигна снимката на светлината на свещите и я разгледа смръщено, после отмести очилата на плешивото си теме и отново спря суровия си поглед върху Габриел.
— Какво знаеш за случилото се с майка ми по време на войната?
Изпитателният поглед, който Ари му хвърли над ръба на чашката за кафе, сочеше недвусмислено, че няма нещо, което той да не знае за живота на Габриел, включително и за този на неговата майка по време на войната.
— Тя е от Берлин — отговори Шамрон. — Била е депортирана в Аушвиц през януари 1943 година и е прекарала две години в женския лагер в Биркенау. Напуснала е Биркенау по време на така наречения Поход на смъртта. За разлика от хиляди други, е успяла да оцелее и е била освободена от руски и американски войски в Нойщат-Глеве. Пропускам ли нещо?
— Нещо се е случило с нея по време на Похода на смъртта, нещо, за което тя никога не пожела да говори с мен. — Габриел вдигна снимката на Ерих Радек. — Когато Ривлин ми я показа в „Яд Вашем“, знаех, че съм виждал някъде това лице. Отне ми известно време да си спомня, но най-накрая успях. Виждал го бях като момче на платно в ателието на майка ми.
— И затова отиде в Сафед да се срещнеш с Циона Девин.
— Откъде знаеш?
Шамрон въздъхна и отпи от кафето си. Почувствал облекчение, Габриел му разказа за второто си посещение в „Яц Вашем“ същата сутрин. Когато сложи на масата листовете със свидетелските показания на майка си, очите на Ари останаха приковани върху неговото лице. Тогава Габриел осъзна, че той ги беше чел преди това. Мемунех знаеше за майка му. Мемунех знаеше всичко.
— Считаха те за едно от най-важните назначения в историята на Службата — каза Шамрон. В гласа му нямаше и следа от угризение. — Трябваше да узная за теб всичко, което мога. Във военната психологическа характеристика те описваха като единак, самомнителен, безчувствен като роден убиец. Моето първо посещение при теб потвърди това, при все че ми направи впечатление и на непоносимо суров, и на клинично срамежлив човек. Исках да разбера защо беше такъв. Помислих, че майка ти може да е добро начало.