Выбрать главу

Появи се облеченият в бяло сако сервитьор. Донати се зае с поръчката. Виното започна да се лее и настроението му се смекчи като мекия следобед. Той прекара следващите няколко минути, гощавайки Габриел с клюки от Курията, истории за задкулисни свади и дворцови интриги. Всичко беше съвсем познато. Ватиканът не се отличаваше много от Службата. Накрая Габриел насочи със заобикалки разговора към въпроса, който първоначално ги бе събрал: ролята на Римокатолическата църква в холокоста.

— Как напредва работата на Историческата комисия?

— Толкова бързо, колкото може да се очаква. Ние им предоставяме документи от тайните архиви, те ги анализират с възможно най-малка намеса от наша страна. Предварителният доклад за техните открития трябва да бъде представен след шест месеца. След това те ще започнат да работят върху многотомна история.

— Някакви признаци в каква посока ще се развие предварителният доклад?

— Както казах, ние се опитваме да оставим историците да работят при най-малката възможна намеса от страна на Светия престол.

Габриел хвърли на Донати подозрителен поглед над чашата си с вино. Ако не бяха свещеническият костюм на монсеньор и бялата якичка, би допуснал, че Луиджи е професионален шпионин. Допускането, че Донати не разполага с източник на информация от състава на комисията, беше направо обидно. Докато посръбваше от виното си, Габриел изрази това си виждане пред монсеньор Донати. Свещеникът си призна:

— Добре, да кажем, че не съм съвсем в неведение за комисията.

— И?

— Докладът ще вземе предвид огромния натиск върху папа Пий, макар че — дори и при това положение, се опасявам, че няма да обрисува с много ласкави краски неговите действия или тези на националните църкви в Централна и Източна Европа.

— Изглеждаш ми нервен, Луиджи.

Свещеникът се наведе над масата и започна да реди внимателно следващите си думи:

— Отворихме кутията на Пандора, приятелю. Когато се пусне в ход такъв процес, невъзможно е да се предскаже къде ще свърши и кои други сфери на религията ще засегне. Либералите се възползваха от действията на Светия отец и пледират за още: Трети ватикански събор. Реакционерите нададоха вой за съществуваща ерес.

— Нещо сериозно?

Монсеньор отново доста се забави, преди да отговори:

— Получаваме много сериозни упреци от някои реакционери във френската област Лангедок — тези, които вярват, че Вторият ватикански събор е дело на дявола и че всеки папа след Йоан XXIII е бил еретик.

— Мислех, че Църквата е пълна с такива хора. Аз самият имах спор с един приятелски кръг от прелати и миряни, наречен „Крукс Вера“.

Донати се усмихна:

— Опасявам се, че тази група е замесена от същото тесто, но за разлика от „Крукс Вера“, те нямат силна опора в Курията. Те са аутсайдери, варвари, които блъскат по вратата. Светият отец има много слаб контрол над тях и нещата взеха да се нажежават.

— Кажи ми, ако има нещо, с което мога да помогна.

— Внимавай, приятелю, бих могъл да те наема за това.

Filetti di baccala пристигнаха. Донати изстиска лимонов сок над ястието и лапна едно от филенцата цяло. После отпи глътка вино и се облегна назад. На красивото му лице се изписа изражение на неподправено задоволство. За един свещеник, работещ във Ватикана, светът на миряните предлагаше малко удоволствия, по-съблазнителни от един обяд на окъпан в слънчевите лъчи римски площад. Той начена друго филенце и запита Габриел какво прави в града.

— Предполагам, може да се каже, че работя по въпрос, свързан с дейността на Историческата комисия.

— Как така?

— Имам основание да подозирам, че скоро след края на войната Ватиканът е помогнал на издирван есесовец на име Ерих Радек да избяга от Европа.

Донати спря да дъвче и лицето му внезапно стана сериозно.

— Внимавай с термините, които използваш, и предположенията, които правиш, приятелю. Напълно възможно е този Радек да е получил съдействие от някого в Рим, но това не е бил Ватиканът.

— Ние вярваме, че въпросният помощник е бил епископ Худал от „Анима“.

Напрежението, изписано на лицето на Донати, намаля.

— За съжаление добрият епископ е помогнал на няколко нацисти. Това не може да се отрече. Какво те кара да мислиш, че е помогнал на този Радек?

— Едно научно предположение. Радек е бил австрийски католик. Худал е бил ректор на Немската семинария в Рим и изповедник на германската и австрийската общност. Ако Радек е дошъл в Рим да търси помощ, логично е да се е обърнал към епископ Худал.