Донати кимна в знак на съгласие.
— Не мога да оспоря това. Епископ Худал е бил заинтересован да защитава сънародниците си от онова, което е смятал за стремеж за отмъщение от страна на победилите съюзници. Но това не означава, че е знаел, че Радек е бил военнопрестъпник. Откъде би могъл да знае? След войната Италия е била залята от милиони напуснали домовете си хора и всички те са търсели помощ. Ако Радек е отишъл при Худал и му е разказал някоя тъжна история, вероятно му е било дадено убежище и оказана помощ.
— Не е ли трябвало Худал да попита човек като Радек защо бяга?
— Вероятно, но би било наивно от твоя страна да предполагаш, че Радек е щял да му отговори искрено. Той би излъгал и епископ Худал нямаше да разбере това.
— Човек не става беглец без причина, Луиджи, а холокостът не е бил тайна. Епископ Худал е трябвало да си даде сметка, че помага на военнопрестъпници да избегнат правосъдието.
Донати изчака с отговора си, докато сервитьорът поднасяше блюдото с паста49.
— Трябва да разбереш, че по онова време е имало много организации и отделни личности в Църквата и извън нея, които са помагали на бежанците. Худал не е бил единственият.
— Откъде е вземал пари за финансирането на тези операции?
— Твърдял е, че всичко идва от сметките на семинарията.
— И ти вярваш на това? На всеки есесовец, на когото Худал е помагал, са му трябвали джобни пари, билет за кораба, за виза и нов живот в чужбина, да не споменаваме цената за осигуряването им на убежище в Рим, докато отпътуват. Смята се, че Худал е помогнал на стотици есесовци по този начин. Това са много пари, Луиджи — стотици хиляди долари. Трудно ми е да повярвам, че „Анима“ е разполагала с толкова излишни средства, които са се търкаляли ей така.
— Значи предполагаш, че някой му е давал пари? — попита Донати, като завъртя пастата с вилицата си като познавач. — Някой като Светия отец например.
— Все пак парите трябва да са идвали отнякъде.
Донати остави вилицата си и скръсти замислено ръце.
— Има основание да се предполага, че епископ Худал е получавал постъпления от Ватикана, за да финансира своята работа с бежанците.
— Те не са били бежанци, Луиджи. Поне не всички. Много от тях са били виновни за невъобразими престъпления. Искаш да ми кажеш, че папа Пий не е имал представа, че Худал е помагал на издирвани военнопрестъпници да избегнат правосъдието?
— Нека просто да кажем, че основавайки се на съществуващите писмени доказателства и показанията на оцелели свидетели, ще бъде много трудно да се докаже подобно твърдение.
— Не знаех, че си учил канонично право, Луиджи. — Габриел повтори въпроса си бавно, като натъртваше обвинително на съответните думи: — Знаел ли е папата, че Худал е помагал на военнопрестъпници да избегнат правосъдието?
— Негово Светейшество се е противопоставил на Нюрнбергския процес, защото е вярвал, че той ще послужи единствено за по-нататъшното отслабване на Германия и за поощряването на комунистите. Също така е вярвал, че Съюзниците са преследвали отмъщение, а не правосъдие. Напълно възможно е Светият отец да е знаел, че епископ Худал помага на нацисти, и да го е одобрявал. Все пак доказването на това твърдение е друг въпрос. — Донати насочи вилицата си към недокоснатата паста на Габриел. — По-добре да изядеш това, преди да е изстинало.
— Страхувам се, че загубих апетит.
Свещеникът забоде вилицата си в пастата на Габриел.
— Е, какво се твърди, че е извършил този Радек?
Габриел направи кратко резюме на знаменитата кариера на щурмбанфюрер Ерих Радек в СС, като започна с работата му за еврейската емиграционна служба на Адолф Айхман във Виена и завърши с командването му на „Акция 1005“. В края на разказа му Донати също бе загубил апетит.
— Те наистина ли са вярвали, че биха могли да скрият всички доказателства за толкова огромно престъпление?
— Не съм сигурен дали са вярвали, че е възможно, но са успели до голяма степен. Заради мъже като Ерих Радек ние никога няма да узнаем колко хора наистина са загинали през холокоста.
Донати съзерцаваше виното си.
— Какво точно искаш да узнаеш за помощта на епископ Худал, оказана на Радек?