— Можем да предположим, че Радек се е нуждаел от паспорт. За тази цел епископът трябва да се е обърнал към Червения кръст. Искам да разбера с какво име е бил издаден този паспорт. Радек също така се е нуждаел от място, където да отиде. Трябвала му е и виза. — Габриел направи пауза. — Знам, че това е било доста отдавна, но епископ Худал е запазил документи, нали?
Донати бавно кимна.
— Личните книжа на епископа се съхраняват в архива на „Анима“. Както можеш да очакваш, те са запечатани.
— Ако има някой в Рим, който може да ги разпечата, Луиджи, то това си ти.
— Ние не можем просто да нахлуем в „Ашша“ и да поискаме да видим книжата на епископа. Настоящият ректор е епископ Теодор Дрекслер и той не е глупак. Ще се нуждаем от причина — от история за прикритие, както казват в твоя занаят.
— Ние разполагаме с една.
— Каква е тя?
— Историческата комисия.
— Предлагаш да кажем на ректора, че комисията иска книжата на Худал?
— Точно така.
— А ако той се дърпа?
— Тогава ще споменем името на някой важен човек.
— И кой ще е той?
Габриел бръкна в джоба си и извади ламинирана лична карта със снимка.
— Шмуел Рубенщайн, професор по сравнително изучаване на религиите в Еврейския университет в Йерусалим. — Донати върна картата на Габриел и поклати глава. — Теодор Дрекслер е блестящ теолог. Той ще иска да те въвлече в спор — може би нещо за общите корени на двете най-древни религии в Западния свят. Напълно съм сигурен, че ще се провалиш и епископът ще разгадае малката ти игра.
— Твоята задача ще е да не допуснеш това да се случи.
— Ти надценяваш способностите ми, Габриел.
— Обади му се, Луиджи. Трябва да видя книжата на епископ Худал.
— Ще го направя, но първо имам един въпрос. Защо?
След като чу отговора на Габриел, Донати набра един номер на мобилния си телефон и поиска да го свържат с „Анима“.
19. Рим
Църквата „Санта Мария дел’Анима“ се намираше в историческия център, на запад от площад „Пиаца Навона“. В продължение на четири столетия тя е била немската църква в Рим. Папа Адриан VI — син на немски корабостроител от Утрехт и последен неиталиански папа преди Йоан Павел II, е погребан в прекрасна гробница вдясно от главния олтар. До семинарията в съседство се стига откъм Виа дела Паче и точно там, застанал в студената сянка на фронталния двор, ги посрещна на следващата сутрин епископ Теодор Дрекслер.
Монсеньор Донати го поздрави на превъзходен немски с италиански акцент и представи Габриел като „големия учен професор Шмуел Рубенщайн от Еврейския университет“. Дрекслер протегна ръка под такъв ъгъл, че за момент Габриел не беше сигурен дали да се ръкува, или да целуне пръстена му. След кратко колебание той здраво я раздруса. Кожата й беше студена като църковния мрамор.
Ректорът ги поведе нагоре по стълбите и ги въведе в скромен кабинет с книжни лавици покрай стените. Расото му изшумоля, докато се настаняваше на най-големия стол в къта за сядане. Масивният златен кръст на гърдите му блестеше на слънчевата светлина, струяща през високите прозорци. Епископът беше нисък и охранен, около седемдесетгодишен, леко прошарен и с изключително розови бузи. Ъгълчетата на малката му уста бяха повдигнати в постоянна усмивка — дори и сега, когато той очевидно не беше радостен, — а в бледосините му очи проблясваше непринуден интелект. Беше лице, което можеше да утеши болен и да внуши на грешник страх пред Бога. Монсеньор Донати беше прав. Габриел трябваше да си отваря очите на четири.
Луиджи и епископът прекараха няколко минути в размяна на любезности относно Светия отец. Дрекслер информира Донати, че се моли за дълготрайно здраве на папата, а Донати, на свой ред, му съобщи, че негово Светейшество е изключително доволен от работата на епископ Дрекслер в „Анима“. Той се обръщаше към епископа с „Ваша милост“ колкото се може по-често. В края на разговора Дрекслер бе толкова „подмазан“, че Габриел се опасяваше да не се плъзне от стола.
Когато монсеньор Донати най-сетне стигна до целта на тяхното посещение в „Анима“, настроението на епископа бързо помръкна, сякаш облак мина пред слънцето, макар усмивката да не слезе от лицето му.
— Не виждам как полемичното проучване на стореното за германските бежанци от епископ Худал след войната ще помогне за оздравителния процес между Римокатолическата църква и евреите. — Гласът му беше мек и сух, виенският му немски — особено подчертан. — Едно честно и задълбочено изследване на дейността на епископ Худал ще разкрие, че той е помогнал и на много евреи.