Габриел се наведе напред. Време беше за начетения професор от Еврейския университет да се намеси в разговора.
— Искате да кажете, Ваша милост, че епископ Худал е укривал евреи по време на римските арести?
— Преди и след тях. Имало е много евреи, които са живели зад стените на „Анима“. Покръстени евреи, разбира се.
— А непокръстените?
— Те не са можели да бъдат укривани тук. Щяло е да бъде неблагопристойно. Изпращали са ги другаде.
— Простете ми, Ваша милост, но как точно са отличавали покръстените евреи от непокръстените?
Монсеньор кръстоса крака и внимателно приглади ръба на крачола си — знак, че трябва да спре и да не продължава тази линия на разпитване. Епископът си пое дъх и отговори на въпроса:
— Може би са им задавали няколко прости въпроса за вярата и католическата доктрина. Може да са ги карали да кажат Господната молитва или „Аве Мария“. Обикновено много бързо е ставало ясно кой казва истината и кой лъже, за да получи убежище в семинарията.
Почукване на вратата постигна целта на Луиджи да се сложи край на тази тема. Влезе млад послушник, носещ сребърен поднос. Той сипа чай на Донати и Габриел. Епископът пиеше гореща вода с тънко резенче лимон.
Когато момчето си отиде, Дрекслер каза:
— Но аз съм сигурен, че вие не се интересувате от усилията на епископ Худал да укрива евреи от нацистите, нали, професор Рубенщайн? Интересувате се от помощта, която е оказвал на германските офицери след войната.
— Не на германските офицери. На издирваните военнопрестъпници от СС.
— Той не е знаел, че те са престъпници.
— Опасявам се, че тази аргументация показва лековерие, Ваша милост. Епископ Худал е бил отявлен антисемит и поддръжник на Хитлеровия режим. Не следва ли от това, че той доброволно е помагал на австрийците и германците след войната, независимо от престъпленията, които те са извършили?
— Неговото противопоставяне на евреите е било по същество теологично, не социално. Колкото до подкрепата му на нацисткия режим, не го защитавам. Епископ Худал се е уличил със собствените си думи и писания.
— И със своя автомобил — добави Габриел, използвайки на място досието, показано му от Моше Ривлин. — Знамето на обединения Райх се е веело на официалната лимузина на епископ Худал. Той не е криел накъде са насочени симпатиите му.
Дрекслер отпи глътка вода и обърна ледения си поглед към Донати.
— Както мнозина други в Църквата, аз имах свое собствено мнение относно Историческата комисия на Светия отец, но го задържах за себе си от уважение към негово Светейшество. Сега, изглежда, „Анима“ се разглежда под микроскоп. Но ще трябва да тегля чертата. Няма да оставя репутацията на тази институция да бъде очернена от калта на историята.
Монсеньор Донати се загледа замислено за момент в крачола си, после вдигна поглед. Под външния израз на спокойствие папският секретар кипеше от гняв срещу арогантността на ректора. Епископът беше настъпил, а сега Донати щеше да го накара да отстъпи. Някак си той успя да запази тона си на нивото на църковно шепнене.
— Независимо от мнението ви по този въпрос, Ваша милост, желанието на Светия отец е на професор Рубенщайн да бъде осигурен достъп до книжата на епископ Худал.
В стаята се възцари дълбока тишина. Дрекслер попила кръста на гърдите си, търсейки спасителна пролука. Нямаше такава; покорството бе единственият начин да излезе с чест от положението. Иначе детронираше своя крал.
— Не желая да проявявам незачитане към негово Светейшество по този въпрос. Не ми оставяте никакъв избор, освен да ви сътруднича, монсеньор Донати.
— Светият отец няма да забрави това, епископ Дрекслер.
— Аз също, монсеньор.
Донати се усмихна иронично.
— По мое мнение личните документи на епископа ще останат тук, в „Анима“.
— Това е правилно. Те са складирани в нашите архиви. Ще отнеме няколко дни да ги открием и да ги подредим, така че да могат да бъдат прочетени и разбрани от учен като професор Рубенщайн.
— Колко тактично от ваша страна, Ваша милост — каза монсеньор Донати, — но ние бихме искали да ги видим сега.