Той седна зад бюрото си, сложи в ред някакви книжа и приглади косата си. Тя беше боядисана в неестествен оранжево-черен цвят. Оплешивяващият австриец с останалата му прошарена ивица коса сякаш го караше да се чувства по-самоуверен, отколкото беше в действителност.
— Вашият колега от Виена каза, че искате оръжие. — Мондиани отвори чекмеджето на бюрото, извади тъмен предмет с плосък метален край и го положи благоговейно върху нахапаната с кафе попивателна хартия, сякаш беше свещена реликва. — Вярвам, че това ще ви удовлетвори.
Часовникаря протегна ръка. Мондиани постави оръжието в дланта му.
— Както виждате, това е деветмилиметров глок. Вярвам, че сте добре запознат с тази марка. В крайна сметка е австрийски пистолет.
Часовникаря вдигна поглед от оръжието.
— Това било ли е благословено от Светия отец, както останалата част от вашия инвентар?
Съдейки по мрачното му изражение, Мондиани не намери забележката за смешна. Той отново бръкна в отвореното чекмедже и извади кутия с патрони.
— Искате ли втори пълнител?
Часовникаря нямаше намерение да влиза в престрелка, но пък човек винаги се чувстваше по-сигурен с допълнителен пълнител в един от джобовете си. Кимна утвърдително и втори пълнител се появи върху бюрото.
Австриецът отвори кутията с мунициите и започна да поставя патрони в пълнителя. Мондиани попита дали иска и заглушител. Без да вдига поглед, Часовникаря отново кимна.
— За разлика от самото оръжие, той не е изработен в Австрия. Правен е тук — отбеляза италианецът с гордост, — в Италия. Когато стреля, пистолетът ще възпроизведе шум, не по-силен от шепот.
Часовникаря вдигна заглушителя до дясното си око и погледна през цевта. Доволен от изработката, той го постави на бюрото до другите неща.
— Желаете ли още нещо?
Австриецът напомни на синьор Мондиани, че е поискал и мотоциклет.
— А, да, моторино! — каза италианецът, като вдигна високо комплект ключове. — Той е паркиран пред магазина. Има две каски, точно както искахте, с различни цветове. Избрах черен и червен. Надявам се, че това ви задоволява.
Посетителят погледна часовника си. Мондиани разбра намека и се зае да придвижи нещата. Взе бележник и молив с надъвкан край и започна да изготвя сметката.
— Оръжието е чисто и не може да бъде проследено — поясни той, докато дращеше с молива върху листа. — Предлагам да го хвърлите в Тибър, когато приключите. Полицията никога няма да го намери там.
— А мотоциклетът?
— Краден е — отговори Мондиани. — Оставете го на някое обществено място с ключовете — пред пълна пицария например. Сигурен съм, че след няколко минути ще си намери нов собственик.
Италианецът завъртя последната цифра и обърна бележника към Часовникаря, така че да може да види сумата. Слава богу, беше в евро. Въпреки че и самият той беше бизнесмен, австриецът мразеше да извършва сделки в лири.
— Не е ли малко прекалено, синьор Мондиани?
Италианецът сви рамене и му отправи още една противна усмивка. Часовникаря взе заглушителя и внимателно го зави в края на цевта на пистолета.
— Тази такса тук — почука той бележника с показалеца на свободната си ръка — за какво е?
— Това е моята комисиона — успя да отговори Мондиани с изопнато лице.
— Вземате ми три пъти повече за глока, отколкото бих платил в Австрия. Това, синьор Мондиани, е вашата комисиона.
Мондиани предизвикателно скръсти ръце.
— Така е в Италия. Искате ли оръжието или не?
— Да — отвърна Часовникаря, — но на разумна цена.
— Страхувам се, че в момента това е тарифата в Рим.
— За италианец или само за чужденците?
— Може би ще е по-добре да отидете другаде да си свършите работата. — Мондиани вдигна ръка. Тя трепереше. — Дайте ми пистолета, моля, и си вървете.
Часовникаря въздъхна. Може би така беше по-добре. Синьор Мондиани, независимо от уверенията на мъжа от Виена, не беше от типа хора, които вдъхват доверие. С бързо движение австриецът пъхна пълнителя в глока и дръпна предпазителя. Синьор Мондиани вдигна отбранително ръце. Куршумите пробиха дланите му, преди да го поразят в лицето. Когато се измъкна от офиса, Часовникаря си даде сметка, че италианецът бе честен поне за едно нещо. Когато стреляше, пистолетът издаваше звук, по-тих и от шепот.