През януари 1962 година Коен се преместил в Дамаск и открил фирма за внос и износ. Въоръжен с препоръки от сирийската общност в Буенос Айрес, той бързо станал популярна фигура на социалната и политическата сцена в Дамаск, като се сприятелил с високопоставени членове на военната върхушка и на управляващата партия „Баас“. Сирийските армейски офицери водели Коен на обиколки из военни обекти и дори му показали фортификационните съоръжения на стратегическите Голански възвишения. Когато майор Ал Хафез станал президент, се предполагало, че Камал Амин Табит има добри шансове за правителствен пост, може би дори за министър на отбраната.
Сирийското разузнаване нямало представа, че приветливият Табит в действителност е израелски шпионин, който изпраща постоянен поток от доклади на своите началници отвъд граница. Спешните доклади били изпращани посредством кодирани съобщения по радиостанция. По-дългите и подробни доклади били писани със симпатично мастило, укривани в сандъци с Дамаски мебели и изпращани на израелски агент в Европа. Сведенията, осигурявани от Коен, дали на израелските военни стратези забележителна картина за политическото и военното положение в Дамаск.
Накрая предупрежденията за склонността на Коен към поемане на рискове се оказали верни. Той станал безразсъден при употребата на радиостанцията си, като предавал по едно и също време всяка сутрин или изпращал множество съобщения в един и същ ден. Изпращал поздрави на своето семейство и окайвал загубата на Израел на някакъв международен футболен мач. Сирийското контраразузнаване, оборудвано с най-модерните съветски радиопеленгатори, започнало да издирва израелския шпионин в Дамаск. Открили го на 18 януари 1965 година, като нахлули в апартамента му, докато изпращал съобщение на своите шефове в Израел. Обесването на Коен през май 1965-а било предавано на живо по сирийската телевизия.
Габриел прочете първия доклад на светлината на премигващата на масата свещ. Той беше изпратен по европейския канал през май 1963 година. В подробното изложение за вътрешнополитическите интриги в партията „Баас“ имаше параграф, посветен на Алоис Брунер:
Срещнах хер Фишер на коктейл, даден от високопоставен член на партията „Баас“. Хер Фишер не изглеждаше особено добре, тъй като наскоро бе загубил няколко пръста на едната си ръка от писмо-бомба в Кайро. Той обвиняваше за покушението някакъв отмъстителен еврейски мръсник в Тел Авив. Твърдеше, че с работата, която върши в Египет, ще го върне тъпкано на израелските агенти, които се опитали да го убият. Онази вечер хер Фишер беше придружен от мъж, наречен Ото Кребс. Никога преди това не бях виждал Кребс. Той беше висок и синеок, на вид много приличаше на германец, за разлика от Брунер. Мъжът пи много уиски и изглеждаше някак уязвим — като човек, който може да бъде изнудван или манипулиран по някакъв начин.
— Това ли е? — попита Габриел. — Едно виждане на коктейл?
— Очевидно е така, но не се обезкуражавай. Коен ти дава още една следа. Погледни следващия доклад.
Габриел го взе и се зачете.
Видях хер Фишер миналата седмица на един прием в Министерството на отбраната. Попитах го за приятеля му — хер Кребс. Казах му, че с него сме обсъждали някакво бизнес начинание и съм разочарован, че не ми се е обадил. Фишер отговори, че това не било изненадващо, тъй като наскоро Кребс се бил преместил в Аржентина.
Пацнер сипа вино на Габриел.
— Чух, че Буенос Айрес е чудесен по това време на годината.
Двамата се разделиха на Пиаца Фарнезе и Габриел се отправи пеш по Виа Джулия към хотела си. Нощта бе станала студена и на улицата беше тъмно. Дълбоката тишина, съчетана с грубия паваж, му даде възможност да си представи Рим такъв, какъвто е бил преди век и половина, когато мъжете от Ватикана все още са държали върховната власт. Представи си Ерих Радек, вървящ по същата тази улица, докато е чакал своя паспорт и билет за свободата.
Но дали действително Радек бе дошъл в Рим?
Според документите на епископ Худал, Радек бе пристигнал в „Анима“ през 1948 година и скоро след това бе напуснал като Ото Кребс. Ели Коен бе поставил Кребс в Дамаск през май 1963 година. След това, според същите сведения, той бе заминал за Аржентина. Фактите показваха крещящо несъответствие в случая срещу Лудвиг Фогел. Според документите във виенския държавен архив, Фогел бе живял в Австрия от 1946 година, работейки за американските окупационни власти. Ако това бе вярно, Фогел и Радек вероятно не можеха да бъдат един и същ човек. Как тогава да се обясни увереността на Макс Клайн, че е виждал Фогел в Биркенау? А пръстенът, който Габриел бе взел от хижата на Фогел в Горна Австрия? 1005, добра работа, Хайнрих… А ръчният часовник? На Ерих с обожание, Моника… Дали друг мъж бе дошъл в Рим през 1948 година, представяйки се за Ерих Радек? И ако беше така, кой бе той?