„Много въпроси — помисли си Габриел — и само една възможна следа за проследяване: Фишер отговори, че това не било изненадващо, тъй като наскоро Кребс се бил преместил в Аржентина“. Пацнер беше прав. Габриел нямаше друг избор, освен да продължи издирването в Аржентина.
Дълбоката тишина бе нарушена от подобното на насекомо бръмчене на едно моторино. Габриел погледна през рамо към мотоциклета, който зави на ъгъла и навлезе във Виа Джулия. Мотоциклетът внезапно увеличи скоростта си, насочвайки се право към него. Габриел спря и извади ръцете си от джобовете на палтото. Трябваше да вземе решение. Да остане намясто като истински римлянин или да се обърне и да избяга? Решението бе взето няколко секунди по-късно, когато мотористът с каска бръкна под якето си и измъкна пистолет със заглушител.
Габриел се шмугна в тясна уличка в съседство, когато от дулото на пистолета излетяха три огнени езичета. Трите куршума уцелиха ъгъла на една сграда. Габриел наведе глава и затича още по-бързо.
Мотоциклетът се движеше с твърде голяма скорост, за да вземе завоя. Той поднесе в началото на уличката, след което се завъртя тромаво, описвайки кръг, и това даде възможност на Габриел да спечели няколко ценни секунди, за да увеличи преднината си. Той свърна надясно в уличка, успоредна на Виа Джулия, после рязко зави наляво. Планът му бе да се насочи към булевард „Виктор Емануел II“ — една от най-оживените артерии на Рим. Там щеше да има движение и пешеходци по тротоарите. На булеварда винаги можеше да намери място, където да се скрие.
Воят на мотоциклета се усили. Габриел погледна през рамо. Той още го следваше, скъсявайки дистанцията с тревожна бързина. Габриел се понесе в неудържим бяг, загребвайки въздуха с ръце, като дишаше хрипливо и накъсано. Забеляза сянката си на паважа отпред — един съсипан, луд човек.
Втори мотор влезе в уличката точно срещу него и намали скорост. Мотористът, с каска на главата, измъкна оръжие. А, значи така било — капан, двама убийци, никаква надежда за измъкване. Габриел се почувства като мишена в стрелбище, която очаква да бъде прекатурена.
Продължи да тича под светлината на уличното осветление. Ръцете му се вдигнаха и той погледна собствените си длани — изкривени и напрегнати — ръце на измъчен персонаж в експресионистична картина. Осъзна, че крещи. Звукът се удряше в гипсовата мазилка и тухлените стени на околните сгради, резонирайки в ушите му, така че едва чуваше бръмченето на мотоциклета зад гърба си. Пред очите му изникна картина: майка му край един път в Полша с Ерих Радек, допрял пистолет до слепоочието й. Едва тогава си даде сметка, че крещеше на немски. Езикът на неговите сънища. Езикът на неговите кошмари.
Вторият убиец насочи оръжието си, после вдигна наличника на каската си.
Габриел чу собственото си име.
— Залегни! Залегни! Габриел!
Осъзна, че това бе гласът на Киара. И се хвърли на улицата.
Куршумите на Киара прелетяха над главата му и уцелиха връхлитащия мотоциклет. Той се завъртя, загубил контрол, и се блъсна в стената на съседната сграда. Убиецът излетя над кормилото и се стовари на паважа. Пистолетът му се приземи на няколко крачки от Габриел. Той посегна да го вземе.
— Не, Габриел! Остави го! Побързай!
Габриел погледна нагоре и видя Киара, която бе протегнала ръка към него. Той се метна зад нея и се вкопчи като дете в талията й, когато моторът полетя с ръмжене нагоре по булеварда по посока на реката.
Шамрон си имаше правила за тайните квартири: не трябваше да има физически контакт между мъжете и жените агенти. Тази вечер в апартамента на Службата, разположен в северната част на Рим, близо до лениво течащия Тибър, Габриел и Киара нарушиха тези правила с бурната страст, породена от страха пред смъртта. Едва след това Габриел си направи труда да попита Киара как го е открила.
— Ари ми каза, че идваш в Рим. Помоли ме да ти пазя гърба. Съгласих се естествено. Имам личен интерес да продължиш да живееш.
Габриел се запита как е пропуснал да забележи, че е бил следен от висока метър и шейсет италианска богиня, но пък Киара Дзоли действително беше много добра в работата си.