— Исках да се присъединя към теб на обяда в „Пиперно“ — каза тя закачливо. — Не мисля, че беше страхотно хубава идея.
— Какво знаеш за случая?
— Само, че най-лошите ми страхове за Виена се оказаха верни. Защо не ми разкажеш останалото?
Той го направи, като започна със своя полет от Виена и завърши с информацията, която бе получил малко по-рано тази вечер от Шимон Пацнер.
— Е, кой е изпратил този мъж в Рим да те убие?
— Мисля, че вероятно е същото лице, което е наредило убийството на Макс Клайн.
— Как са те открили тук?
Габриел си задаваше същия въпрос. Подозренията му се спряха на розовобузия австрийски ректор на „Анима“ — епископ Теодор Дрекслер.
— И така, къде ще ходим след това? — попита Киара.
— Ние?
— Шамрон ми каза да пазя гърба ти. Искаш да не изпълня пряката заповед на мемунех?
— Той ти е казал да ме наблюдаваш в Рим.
— Задачата беше обща — отговори тя с предизвикателен тон.
Габриел полежа още известно време, галейки косата й. Наистина той можеше да използва спътник и втори чифт очи. Като се имаха предвид обаче свързаните с това рискове, би предпочел това да е някой друг, а не жената, която обичаше. Но пък тя се бе доказала като безценен партньор.
На нощното шкафче имаше сигурен телефон. Той набра Йерусалим и събуди Моше Ривлин от дълбокия сън. Ривлин му даде името на човек в Буенос Айрес заедно с телефонен номер и адрес в barrio54 Сан Телмо. След това Габриел позвъни на аржентинската авиокомпания и запази две места в бизнес класата за полета на следващата сутрин. Затвори слушалката. Киара облегна бузата си на гърдите му.
— Ти крещеше нещо, когато тичаше към мен по онази уличка — промълви тя. — Спомняш ли си какво казваше?
Не можеше. Сякаш се бе събудил, неспособен да си спомни сънищата, които бяха обезпокоили неговия сън.
— Ти крещеше на нея — поясни Киара.
— На кого?
— На майка си.
Габриел си припомни картината, която бе изникнала пред очите му по време на безумния бяг от мъжа на моториното. Допусна, че наистина бе възможно да е викал на майка си. Откакто бе прочел свидетелските й показания, не мислеше почти за нищо друго.
— Сигурен ли си, че Ерих Радек е човекът, който е застрелял клетите момичета в Полша?
— Толкова сигурен, колкото може да бъде свидетел шейсет години след случилото се.
— А ако Лудвиг Фогел наистина е Ерих Радек?
Габриел се протегна и загаси лампата.
23. Рим
Виа дела Паче беше пуста. Часовникаря спря пред вратите на „Анима“ и изключи двигателя на мотоциклета. Протегна треперещата си ръка и натисна звънеца на домофона. Никой не отговори. Отново позвъни. Този път младежки глас го поздрави на италиански. Часовникаря помоли на немски да види ректора.
— Опасявам се, че това е невъзможно. Моля, обадете се по телефона на сутринта, за да си уговорите среща, и епископ Дрекслер ще се радва да ви види. Buonanotte, signore55.
Часовникаря натисна силно бутона на домофона.
— Беше ми казано да дойда тук от един приятел на епископа от Виена. Спешно е.
— Как е името на този човек?
Часовникаря отговори честно на въпроса.
Мълчание, после:
— Ще сляза след минутка, господине.
Часовникаря разтвори якето си и разгледа набръчканата рана точно под дясната му ключица. Горещината на куршума бе обгорила подкожните кръвоносни съдове. Имаше малко кръв; чувстваше само интензивно туптене и студ, предизвикан от шока. Тресеше го. Оръжие с малък калибър, предположи той, най-вероятно 22-калибров пистолет. Не беше от оръжията, които нанасят сериозни вътрешни поражения. Въпреки това се нуждаеше от лекар, за да извади куршума и старателно да почисти раната, преди да се е възпалила.
Той вдигна очи. В предния двор се появи облечена в расо фигура и предпазливо се приближи до вратата — послушник, около петнайсетгодишен, с лице на ангел.
— Ректорът каза, че не е удобно да идвате в семинарията по това време — съобщи момчето. — Той предлага да намерите друго място за нощувка.