През септември 1972 година министър-председателката Голда Мейер му бе наредила да открие и унищожи палестинските терористи, отговорни за смъртта на единадесет израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен. Габриел — тогава многообещаващ студент в Художествената академия „Бетсал’ел“ в Йерусалим — неохотно се бе присъединил към рискованата мисия на Шамрон с подобаващото кодово име „Божи гняв“. В списъка на участниците в операцията, изготвен на иврит, Габриел бе алеф — стрелец. Въоръжен само е 22-калиброва берета, той хладнокръвно бе убил шестима души.
Кариерата на Шамрон не представляваше непрекъснат възход към голямата слава. Пътят му бе осеян с дълбоки долини и погрешни спускания в безплодни операции. Той си бе изградил репутацията на човек, който първо стреля, а едва по-късно се притеснява за последствията. Ексцентричният му характер бе едно от най-големите му предимства. Той всяваше страх както сред приятелите, така и сред враговете си. На някои политици им бе много трудно да понесат непредсказуемостта на Шамрон. Рабин често избягваше неговите телефонни обаждания, страхувайки се от новините, които можеше да чуе. Перес го смяташе за примитивен и го натири в Юдейската пустиня. Когато се основаваше Службата, Барак бе реабилитирал Шамрон с намерението да изправи курса на кораба.
Сега той бе официално пенсиониран, а любимата му Служба се намираше в ръцете на модерен и вършещ през пръсти работата си технократ на име Лев. Но в много от отделите Шамрон винаги щеше да бъде мемунех9, единственият шеф. Настоящият министър-председател беше негов стар приятел и съратник. Той бе дал на Шамрон неясно звание и достатъчно власт, за да дотяга на всички. На булевард „Цар Саул“ имаше хора, които се кълняха, че Лев тайно се моли за бързата смърт на Ари, а той — упоритият и със стоманена воля Шамрон — продължаваше да живее просто за да го тормози.
Сега, застанал до прозореца, Шамрон спокойно разказа на Габриел това, което знаеше за събитията във Виена. Предишната вечер беше избухнала бомба в „Разследвания и справки за събития по време на войната“. Ели Лавон бе в кома в интензивното отделение на Виенската общинска болница, като шансът му да оживее беше петдесет на ето в най-добрия случай. Двете му асистентки — Ребека Газит и Сара Гринберг, бяха убити при експлозията. Един клон на организацията на Бен Ладен „Ал Кайда“ — сенчеста групировка, наречена Ислямска бойна група — бе поел отговорността за атентата. Шамрон говореше с Габриел на английски, демонстрирайки убийствения си акцент. Във венецианската къща за явки бе забранено да се говори на иврит.
Киара донесе кафе и ругелах10 във всекидневната и се настани между Габриел и Шамрон. Единствено тя от тримата бе на редовна работа в Службата. Известна като бат левейха11, работата й се състоеше в това да играе ролята на любовница или съпруга на агент по време на мисия. Както всички агенти на Службата, тя бе тренирана за физически бой и да си служи с различни видове оръжие. Фактът, че бе постигнала по-високи резултати от великия Габриел Алон на последния изпит по стрелба, се превърна в източник на известно напрежение в тяхното „семейство“. Задачата й под прикритие често изискваше известна доза интимност с нейния партньор, като да демонстрира привързаност в ресторанти и нощни клубове, както и да споделя леглото си с него в хотелите и тайните квартири. Романтичните връзки между агентите официално бяха забранени, но Габриел знаеше, че близките жилищни помещения и естественият стрес, предизвикван от работата, често ги сближаваха. И наистина, веднъж в Тунис той бе имал любовна връзка със своята бат левейха. Тя беше красива еврейка от Марсилия на име Жаклин Делакроа и тази авантюра едва не съсипа брака му. Когато Киара бе далеч, Габриел често си я представяше в леглото на друг мъж. Макар и да нямаше склонност да ревнува, той тайничко очакваше деня, в който от булевард „Цар Саул“ щяха да решат, че за нея е твърде рисковано да участва в акции.
— Кои точно са Ислямска бойна група? — попита той.
Шамрон направи гримаса.
— Те са предимно второразредни изпълнители, които действат на територията на Франция и някои други европейски страни. Забавляват се, като поставят бомби в синагоги, оскверняват еврейски гробища и бият еврейски деца по улиците на Париж.