— Как ще стане това? От Рим има самолет чак следобед.
— Всъщност има самолет, който излита след няколко минути.
— Какво говорите?
— За колко време можеш да стигнеш до Фиумичино?
Демонстрантите чакаха пред хотел „Империал“, когато колоната от три автомобила пристигна за партито на верните на партията. Петер Мецлер, разположил се на задната седалка на мерцедеса, погледна през прозореца. Бяха го предупредили, но той очакваше обичайната мрачно гледаща група, а не многочислена банда от мародери, въоръжени с лозунги и мегафони. Беше неизбежно: близостта на изборите, аурата на неуязвимост, изградена около кандидата. Австрийската левица беше в пълна паника, както и нейните поддръжници в Ню Йорк и Йерусалим.
Дитер Граф, седнал на помощната седалка срещу Мецлер, изглеждаше загрижен. И защо не? Двайсет години се бе трудил да трансформира Австрийския национален фронт от умиращ съюз на бивши есесовски офицери и неофашистки мечтатели в сплотена и модерна политическа сила. Почти сам беше оформил новата партийна идеология и изградил нейния обществен имидж. Неговото грижливо изготвено послание бе спечелило симпатиите на австрийските избиратели и привлякло мнозина, недоволни от удобната, поделяща властта връзка между Народната и Социалдемократическата партия. Сега със своя кандидат Мецлер той бе на прага на върховната награда в австрийската политика: канцлерството. Последното нещо, което искаше Граф сега — три седмици преди изборите, — бе конфронтация с бандата на идиотите от левицата и евреите.
— Знам какво си мислиш, Дитер — каза Мецлер. — Смяташ, че е трябвало да заложим на сигурното: да избегнем тази тълпа, като използваме задния вход.
— Мина ми през ума. Преднината ни е с три пункта и засега е устойчива. Бих предпочел да не пропиляваме два от тези пунктове с неприятна сцена пред „Империал“, която лесно може да се избегне.
— Като влезем през задния вход?
Граф кимна утвърдително. Мецлер посочи към телевизионните оператори и фотографите.
— И знаеш ли какво ще е утре водещото заглавие на „Ди Пресе“? „Мецлер, принуден да се оттегли от протестиращите във Виена!“ Те ще кажат, че съм страхливец, Дитер, а аз не съм.
— Никой никога не те е обвинявал в страхливост, Петер. Просто става въпрос за избиране на точния момент.
— Твърде дълго използвахме задния вход. — Мецлер пристегна вратовръзката си и приглади яката на ризата си. — Освен това канцлерите не използват задни вратички. Влизаме през главния вход с вдигната глава и готови за битка… или изобщо не влизаме.
— Станал си страхотен оратор, Петер.
— Имах добър учител. — Мецлер се усмихна и постави ръка върху рамото на Граф. — Но се опасявам, че дългата кампания е започнала да се отразява на неговите инстинкти.
— Какво те кара да казваш това?
— Погледни тези хулигани. Повечето от тях дори не са австрийци. Половината надписи са на английски, а не на немски. Очевидно тази малка демонстрация е организирана от чужди провокатори. Ако имам достатъчно късмет да вляза в сблъсък с тези хора, нашата преднина утре ще е с пет пункта.
— Не бях мислил за това от тази гледна точка.
— Просто кажи на охраната да бъде спокойна. Важно е протестантите да се покажат като Кафявите ризи, а не ние.
Петер Мецлер отвори вратата и излезе от колата. Гневен ропот се надигна от тълпата и започнаха да се размахват лозунги.
Нацистка свиня!
Райхсфюрер Мецлер!
Кандидатът закрачи напред, сякаш не забелязваше бъркотията около него. Една девойка, носеща напоен с червена боя парцал, се измъкна от загражденията. Тя хвърли парцала към Мецлер, който го избегна толкова ловко, че почти не се отрази на вървежа му. Парцалът улучи един полицай — за радост на демонстрантите. Момичето, което го хвърли, бе хванато от двама униформени и изблъскано настрани.
Невъзмутим, Мецлер влезе във фоайето на хотела и се насочи към балната зала, където хиляда поддръжници чакаха от три часа неговото пристигане. Спря за момент пред вратите, за да се съсредоточи, после влезе отривисто в залата сред бурни овации. Граф се отдели и остана да гледа своя кандидат как си проправя път сред обожаващата го навалица. Мъжете се блъскаха да стиснат ръката му или да го потупат по гърба. Жените го целуваха по бузите. Мецлер определено бе възвърнал модата да си консервативен.
Преминаването му през залата отне пет минути. Когато се качи на подиума, красиво момиче в тиролска рокля му подаде огромна халба със светла бира. Той я вдигна над главата си и бе поздравен с бурни овации. Мецлер отпи от бирата — не посръбване като за снимка, а голяма австрийска глътка, — после пристъпи към микрофона.