— Което означава?
— Че някой друг е отишъл в Рим, представяйки се за Радек. — Габриел посочи снимката на надгробната плоча. — Бил е този мъж. Това е австриецът, който е отишъл в „Анима“, търсейки помощ от епископ Худал. Радек е бил някъде другаде, може би още се крие в Европа. Защо иначе би стигнал дотам? Той е искал хората да смятат, че е заминал. И в случай че някой някога започне да го търси, би тръгнал по следата от Рим до Дамаск и до Аржентина, а след това ще намери грешния човек — Ото Кребс, скромен хотелски служител, който е посъбрал достатъчно пари, за да купи няколко акра земя край чилийската граница.
— Все още имаш един голям проблем — каза Киара. — Не можеш да докажеш, че Лудвиг Фогел наистина е Ерих Радек.
— Всяко нещо с времето си — отговори Габриел. — Да направиш човек да изчезне не е толкова просто. Радек се е нуждаел от помощ. Някой друг трябва да е знаел за това.
— Да, но дали е още жив?
Габриел се изправи и погледна към църквата. Камбанарията се виждаше като силует. Тогава забеляза една фигура да върви към тях през гробището. За момент помисли, че е отец Моралес, после, когато фигурата дойде по-близо, видя, че е друг човек. Свещеникът беше слаб и дребен. Този мъж бе нисък и як и с бърза клатушкаща се походка се придвижваше спокойно надолу по хълма сред гробовете.
Габриел вдигна фенера и насочи светлината към него. Зърна лицето за кратко, преди мъжът да го скрие зад широката си длан: плешив, очилат, с гъсти прошарени вежди.
Чу шум зад гърба си. Обърна се и насочи лъча на фенера към горичката, граничеща с гробището. Двама мъже в черно облекло тъкмо излизаха тичешком сред дърветата, с къси автомати в ръце.
Габриел насочи още веднъж светлината към мъжа, слизащ между гробовете, и видя, че той извади оръжие от вътрешния джоб на якето си. После внезапно въоръженият мъж спря. Очите му бяха насочени не към Габриел и Киара, а към двамата, излезли измежду дърветата. Той остана неподвижен за по-малко от секунда, след това внезапно прибра пистолета, обърна се и побягна в друга посока.
Докато Габриел погледне отново назад, двамата мъже с автоматите бяха само на няколко крачки от него и приближаваха с бърз бяг. Първият блъсна Габриел, поваляйки го на твърдата земя на гробището. Киара успя да закрие лицето си, докато вторият мъж събаряше и нея. Габриел усети как ръка в ръкавица затиска устата му и горещия дъх на нападателя до ухото си.
— Отпусни се, Алон, сред приятели си. — Говореше английски с американски акцент. — Не ни създавай затруднения.
Габриел махна ръката от устата си и погледна нападателя в очите.
— Кои сте вие?
— Мисли за нас като за твоите ангели хранители. Мъжът, който вървеше към вас, е професионален убиец и щеше да застреля и двама ви.
— Какво ще правите с нас?
Въоръжените мъже изправиха Габриел и Киара на крака и ги изведоха от гробището, хлътвайки в гората.
Трета част
Реката от пепел
27. Пуерто Блест, Аржентина
Гората се спускаше рязко от края на гробището в дълбините на обвита в мрак клисура. Те заслизаха по стръмния склон, като си проправяха път между дърветата. Вечерта беше безлунна и цареше непрогледна тъмнина. Движеха се в колона по един: най-отпред единият американец, следван от Габриел и Киара, и най-отзад другият американец. Американците носеха очила за нощно виждане. Според Габриел, те се движеха като елитни бойци.
Стигнаха до малък, добре замаскиран лагер: черна палатка, черни спални чували, никаква следа от огън или от котлон за готвене. Габриел се запита откога ли бяха тук, наблюдавайки гробището. Не от дълго време, като съдеше по брадясалите им лица. Четиридесет и осем часа, може би и по-малко.
Американците започнаха да опаковат багажа. Габриел се опита за втори път да установи кои бяха те и за кого работеха. Въпросите му бяха посрещнати с уморена усмивка и гробно мълчание.
Отне им само няколко минути да развалят лагера и да заличат всички следи от тяхното присъствие. Габриел предложи да носи една от раниците. Американците отказаха.
Отново поеха на път. Десет минути по-късно стояха на дъното на клисурата, в скалистото корито на потока. Очакваше ги кола, скрита под камуфлажен брезент и борови клонки. Беше стар роувър с резервна гума, поставена на капака на двигателя, и допълнителни бидони с гориво отзад.