— Радек не е бил пряко замесен в изтреблението на евреите. Неговото участие е станало постфактум.
Киара поклати глава още преди Картър да е завършил отговора си. Той се намръщи. Очевидно бе започнал да съжалява за включването й в разискванията.
— Не сте съгласна с нещо, което казах, госпожице Дзоли?
— Да, така е — отвърна тя. — Очевидно не знаете много за „Акция 1005“. Кого, мислите, е използвал Радек за разкопаването на онези масови гробове и унищожаването на труповете? Какво според вас е направил той с тях, след като работата е била свършена? — Тъй като й отговориха с мълчание, тя произнесе присъдата си: — Ерих Радек е бил масов убиец и вие сте го наели за шпионин.
Картър бавно кимна, сякаш признаваше сходството по някои гледни точки. Шамрон се протегна през облегалката на дивана и сложи възпиращо ръката си върху рамото на Киара. После погледна към Картър и поиска обяснение за фалшивото бягство на Радек от Европа. Американецът сякаш почувства облекчение от смяната на темата.
— А, да — каза той, — бягството от Европа. Ето къде става интересно.
Ерих Радек бързо станал най-важният помощник на генерал Гелен. Нетърпелив да запази своето главно протеже от арест и даване под съд, Гелен и неговите американски поддръжници му създали нова самоличност: Лудвиг Фогел, австриец, който бил назначен във Вермахта и бил изчезнал през последните дни на войната. Две години Радек живял в Пулах като Фогел и неговата нова самоличност изглеждала непробиваема. Това се променило през есента на 1947 година, с началото на дело №9 на последвалия Нюрнбергски процес — делото срещу Отрядите на смъртта на СС. Името на Радек бързо изплувало на повърхността по време на процеса, както и кодовото име на тайната операция за унищожаване на доказателствата за убийствата, извършени от тези отряди: „Акция 1005“.
— Гелен се разтревожил — продължи Картър. — Официално Радек бил регистриран като безследно изчезнал и генералът искал на всяка цена това да си остане така.
— Ето защо сте изпратили мъж в Рим, който да се представи за Радек — каза Габриел — и да остави достатъчно следи, така че ако някой започне да го издирва, да тръгне по грешната.
— Точно така.
Шамрон, все още крачейки из стаята, попита:
— Защо използвахте Ватиканския път вместо вашия собствен канал „Ратлайн“?
— Намеквате за контраразузнавателния корпус „Ратлайн“?
Шамрон затвори очи за миг и кимна.
— Контраразузнавателният корпус се е използвал главно за руски дезертьори. Ако Радек е бил изпратен по този канал, това е щяло да издаде факта, че той работи за нас. Използвали сме Ватиканския път, за да се подчертаят неговите акредитиви като нацистки военнопрестъпник, бягащ от правосъдието на Съюзниците.
— Колко умно от ваша страна, Ейдриън. Извинете за прекъсването. Моля, продължете.
— Радек изчезнал — каза Картър. — При случай организацията „Гелен“ подхранвала историята за неговото бягство, като пускала фалшиви сведения на преследвачите на нацисти, твърдейки, че Радек се укрива в различни южноамерикански столици. Той живеел в Пулах, разбира се, като работел за Гелен под името Лудвиг Фогел.
— Колко трогателно! — прошепна Киара.
— Била е 1948 година — реагира Картър. — Тогава нещата стояли различно. Нюрнбергският процес приключил и всички страни загубили интерес към по-нататъшни преследвания. Нацистките лекари се върнали към практиката си. Нацистките идеолози отново изнасяли лекции в университетите. Нацистките съдии се върнали в съдебните зали.
— И нацисткият масов убиец Ерих Радек сега бил важен американски агент, който се нуждаел от защита — вметна Габриел. — Кога се е върнал във Виена?
— През 1956 година Конрад Аденауер направил организацията „Гелен“ официална западногерманска разузнавателна служба, т.нар. Бундеснахрихтендиенст, по-позната като БНД. Ерих Радек, сега известен като Лудвиг Фогел, отново заработил за германското правителство. През 1965 година той се върнал във Виена, за да изгради мрежа и да се увери, че новият официален неутралитет на австрийското правителство остава твърдо ориентиран към НАТО и Запада. Фогел бил общ проект на БНД и ЦРУ. Ние сме работили съвместно за неговото прикритие. Досието му в държавния архив било изчистено. Създадена била компания, която да ръководи — Търговска и инвестиционна корпорация „Дунавска равнина“, и бил налят достатъчно капитал, за да бъде успешна фирмата. Фогел бил ловък бизнесмен и не след дълго с печалбите от корпорацията започнали да се финансират всичките ни австрийски мрежи. Накратко, Фогел бил нашият най-важен коз в Австрия и един от най-ценните ни такива в Европа. Той бил супершпионин. Когато падна Берлинската стена, работата му приключи. Освен това остаря. Ние прекратихме връзките си с него, благодарихме му за добре свършената работа и поделихме компанията. — Картър вдигна ръце. — И това, опасявам се, е краят на историята.