Габриел се прокашля.
— Не става въпрос за политика, господин министър-председател. Става дума за правосъдие.
Премиерът се усмихна на това неочаквано предизвикателство.
— Наистина, Габриел, става въпрос за правосъдие, но правосъдието и политиката често вървят ръка за ръка, а когато правосъдието може да послужи за нуждите на политиката, няма нищо неморално в това.
Загубил в първия рунд, Лев се изкуши да грабне победата във втория, като вземе под свой контрол операцията. Шамрон знаеше, че целта му си остава същата: да я провали. За съжаление на Лев, министър-председателят също го знаеше.
— Габриел бе този, който доведе нещата дотук. Нека той ги доведе докрай.
— При цялото ми уважение, господин министър-председател, Габриел е кидон63, и то най-добрият, но той не може да планира операция, от което ние всъщност се нуждаем.
— Неговият план за действие ми изглежда чудесен.
— Да, но ще може ли той да го подготви и осъществи?
— Шамрон ще го наглежда през цялото време.
— Точно от това се опасявам — каза язвително Лев.
Министър-председателят се изправи, другите го последваха.
— Доведи Радек тук. Каквото и да правиш, дори не си и помисляй да забъркаш някоя каша във Виена. Хвани го чисто, никаква кръв и никакви инфаркти. — Той се обърна към Лев: — Осигури им всички ресурси, от които се нуждаят, за да бъде свършена работата. Не си мисли, че ще се отървеш от неприятности, защото си гласувал против плана. Ако Габриел и Шамрон изгорят, ти ще ги последваш. Така че никакви бюрократични глупости. В това участваме всички заедно. Шалом64.
Премиерът хвана Ари за лакътя, когато той вече излизаше през вратата, и го дръпна в един ъгъл. Подпря се с ръка на стената над рамото на Шамрон и блокира пътя му за измъкване.
— Момчето готово ли е за това, Ари?
— Той не е момче, господин министър-председател, вече не.
— Знам, но ще може ли да се справи? Ще успее ли да убеди Радек да дойде тук?
— Четохте ли свидетелските показания на майка му?
— Да, и знам какво бих направил аз на негово място. Опасявам се, че бих пуснал куршум в мозъка на това копеле, както Радек е направил с толкова много хора, и бих приключил работата.
— Според вас ще бъде ли справедлива такава постъпка?
— Има правосъдие на цивилизованите хора, онзи вид правосъдие, което се раздава в съдебните зали от мъже, облечени в тоги, но има и правосъдие на пророците. Божие правосъдие. Как би могъл някой да въздаде правосъдие за толкова чудовищни престъпления? Какво наказание би било съизмеримо? Доживотна присъда? Безболезнена екзекуция?
— Истината, господин министър-председател. Понякога най-доброто възмездие е истината.
— А ако Радек не приеме сделката?
Шамрон сви рамене.
— Ще ми дадете ли инструкции?
— Не желая друга афера Демянюк65. Не искам показен съдебен процес за холокоста, който да се превърне в международен медиен цирк. Би било по-добре Радек просто да изчезне.
— Да изчезне ли, господин министър-председател?
Премиерът въздъхна тежко в лицето на Шамрон.
— Сигурен ли си, че това е той, Ари?
— О, няма никакво съмнение!
— Тогава, ако възникне необходимост, премахнете го.
Шамрон погледна към краката си, но видя само издутия корем на министър-председателя.
— Нашият Габриел се нагърбва с тежко бреме. Опасявам се, че върнах нещата в 1972 година. Той не се е кандидатирал за екзекуторска работа.
— Ерих Радек е прехвърлил това бреме върху плещите му много преди вие да се появите, Ари. Сега Габриел има възможността да се раздели с част от него. Нека да изразя прямо желанието си. Ако Радек не се съгласи да дойде тук, кажи на царя на стрелбата да го убие и да остави кучетата да излочат кръвта му.
30. Виена
Среднощ в Първи район, мъртвешко спокойствие, тишина, каквато може да има само във Виена, внушителна пустота. Круц я намираше за успокоителна. Чувството му не трая дълго. Макар и рядко, беше се случвало старецът да му телефонира вкъщи, но Манфред никога не бе измъкван посред нощ от леглото за среща. Той се съмняваше, че новините ще са добри.
Погледна по протежение на улицата и не видя нищо необичайно. Един поглед в огледалото за обратно виждане потвърди, че не е следен. Той излезе от колата и тръгна към портата на величествената къща от вулканичен камък, в която живееше старецът. На приземния етаж, зад спуснатите пердета, светеха лампи. На втория етаж бе запалена само една. Круц натисна звънеца. Имаше усещането, че е наблюдаван, бе нещо почти недоловимо — като дъх в тила. Той погледна през рамо. Нищо.
65
Джон Демянюк, украински имигрант в САЩ, обвинен, че е бил надзирател в концентрационни лагери по време на Втората световна война, бил депортиран в Израел и осъден на смърт. По-късно Върховният съд отменил присъдата поради недостатъчно доказателства. — Б.пр.