Выбрать главу

Круц кимна.

— Предполагам, че знаят за Петер.

— Те знаят всичко. Притежават властта да унищожат мен и сина ми, но само ако са решени да понесат болката от самонанесената рана. Навремето бях напълно сигурен, че никога няма да предприемат нещо срещу мен. Сега не съм толкова уверен.

— Какво искаш да направя?

— Дръж израелското и американското посолство под постоянно наблюдение. Прикрепи по един наблюдаващ към всеки известен служител от разузнавателните служби. Дръж под око летищата и гарите. Свържи се и с твоите информатори във вестниците. Те могат да прибегнат към пускането на дискредитираща информация в пресата. Не искам да ме сварят неподготвен.

Круц сведе очи към масата и видя собственото си отражение върху полираната повърхност.

— А когато министърът ме попита защо съм отделил толкова много ресурси за американците и израелците? Какво да му обясня?

— Трябва ли да ти напомням какво е заложено на карта, Манфред? Какво ще кажеш на твоя министър си е твоя работа. Просто го направи! Няма да позволя Петер да загуби изборите. Разбираш ли ме?

Круц погледна към безмилостните сини очи и видя отново мъжа, облечен от глава до пети в черно. Той затвори очи и кимна.

Старецът вдигна чашата до устните си и преди да отпие, се усмихна. Усмивката му бе любезна колкото внезапна пукнатина на прозоречно стъкло. Той бръкна в горния джоб на жилетката си, извади едно листче и го хвърли върху масичката. Младият мъж му хвърли поглед, когато спря да се върти, после вдигна очи.

— Какво е това?

— Телефонен номер.

Инспекторът не докосна листчето.

— Телефонен номер?

— Човек никога не знае как може да се разреши подобна ситуация. Може да се наложи да се прибегне към насилие. Напълно възможно е да не съм в състояние да наредя подобни мерки. В такъв случай, Манфред, отговорността ще падне върху теб.

Круц взе листчето и го вдигна високо между палеца и показалеца си.

— Ако набера този номер, кой ще отговори?

Старецът се усмихна.

— Насилието.

31. Цюрих

Хер Кристиан Цигерли, координатор за специални събития в грандхотел „Долдер“, беше голяма работа, както и самият хотел — изпълнен с достойнство и важност, решителен и скромен, мъж, който се радваше на своето високо положение в обществото, защото то му позволяваше да гледа другите отвисоко. Той също така бе човек, който не обичаше изненадите. По правило хер Цигерли изискваше да има седемдесет и две часово предизвестие за специални резервации и конференции, но когато „Хелер Ентърпрайзис енд Систех Уайърлис“ изрази желание да проведе своите последни преговори по сливането в „Долдер“, той се съгласи да се откаже от предизвестието в замяна на 15 процента надценка. Хер Цигерли можеше да е сговорчив, когато поискаше, но сговорчивостта, както и всичко друго в „Долдер“, се постигаше с извънредна цена.

Фирмата „Хелер Ентърпрайзис“ беше заинтересованата, така че тя трябваше да уреди резервацията — разбира се, не самият старец Рудолф Хелер, а блестящата му лична асистентка, италианка, която се представи като Елена. Хер Цигерли бе склонен бързо да си съставя мнение за хората. Той би ви казал, че всеки хотелиер е безценен като времето. По принцип хер Цигерли не обичаше италианците и агресивната и придирчива Елена бързо си спечели висок рейтинг в дългия му списък с непопулярни клиенти. Тя говореше високо по телефона — углавно престъпление по негова преценка, и сякаш вярваше, че самият акт на харчене на големи суми от парите на нейния работодател й дава правото на специални привилегии. Жената като че ли добре познаваше хотела — странно, защото хер Цигерли, който имаше памет като картотека, не можеше да си спомни някога тя да е била гост на „Долдер“ — и бе мъчително точна в изискванията си. Тя поиска четири съседни стаи близо до терасата, гледаща към игрището за голф, с хубав изглед към езерото. Когато Цигерли я уведоми, че това е невъзможно: две плюс две или три плюс една — да, но не и четири последователни, — италианката попита дали могат да преместят гостите на хотела, за да настанят нея. „Съжалявам — бе отвърнал хотелиерът, — в «Долдер» нямаме обичая да превръщаме гостите си в бежанци“. Най-накрая тя се съгласи на три съседни стаи и четвърта по-надолу по коридора.