— Клаус винаги е въоръжен.
— Сигурен ли сте?
— С глок, мисля. — Банкерът потупа лявата страна на гърдите си. — Носи го точно тук. Не полага старания да го крие.
— Чудесна подробност, хер Бекер.
Банкерът прие комплимента с леко кимване: Подробностите са моят бизнес, хер Хелер.
— Простете за нахалството ми, хер Хелер, но как всъщност се отвлича някой, който е пазен от бодигард, ако този бодигард е въоръжен, а похитителят не е?
— Хер Фогел ще напусне къщата си доброволно.
— Доброволно отвличане? — възкликна невярващо Бекер. — Уникално! И как ще убедите човек да се остави да го отвлекат доброволно!
Шамрон скръсти ръце.
— Просто вкарайте Оскар в къщата и оставете останалото на нас.
32. Мюнхен
Това беше стар жилищен блок в красивия малък квартал Лехел, с дворна врата към улицата и преден вход, в който се влизаше от спретнат вътрешен двор. Асансьорът бе капризен и нестабилен и те в повечето случаи просто се качваха по спираловидното стълбище до третия етаж. Мебелировката бе безлична като в хотелските стаи. В спалнята имаше две легла, а диванът във всекидневната беше разтегателен. В килера за багаж стояха четири допълнителни походни легла. Кухненският килер бе зареден с дълготрайни храни, а в шкафовете имаше съдове и прибори за осем души. Прозорците на всекидневната гледаха към улицата, но щорите от тъмен плат стояха спуснати през цялото време, така че в апартамента като че ли постоянно беше нощ. Телефоните нямаха звънци. Вместо това бяха снабдени с червени лампички, които светваха, за да сигнализират повикване отвън.
По стените на всекидневната бяха накачени карти: Централна Виена, община Виена, Източна Австрия, Полша. На стената срещу прозорците висеше голяма карта на Централна Европа, която показваше целия път за бягството — от Виена до брега на Балтийско море. Шамрон и Габриел бяха поспорили за кратко за цвета, преди да се спрат на червения. От разстояние той изглеждаше като кървава река — точно както Шамрон искаше да изглежда, — река от кръв, която бе изтекла от ръцете на Ерих Радек.
В апартамента говореха само на немски. Шамрон бе наредил така. Радек се назоваваше само и единствено Радек; Шамрон не искаше да го нарича с името, което той си бе купил от американците. Ари бе издал и други заповеди. Това беше операция на Габриел и затова той трябваше да ръководи шоуто. Именно Габриел на немски, с берлинския акцент на майка си, инструктираше екипите, той преглеждаше докладите от наблюденията от Виена и пак той вземаше окончателните решения по операцията.
През първите няколко дни Шамрон се мъчеше да влезе в ролята си на помощник, но тъй като доверието му в Габриел нарасна, реши, че е по-добре да остане на заден план. Въпреки това всеки агент, минаващ през тайната квартира, забелязваше мрачното настроение, което го бе обзело. Той сякаш никога не спеше. Стоеше пред картите с часове или седеше до кухненската маса в тъмнината, палейки цигара от цигара — като човек, борещ се с гузната си съвест.
— Прилича на умиращ пациент, който планира собственото си погребение — отбеляза Одед, немскоговорещият агент ветеран, когото Габриел бе избрал да шофира колата за бягството. — И ако отиде в ада, ще гравират това на надгробната му плоча точно под звездата на Давид.
При идеалните обстоятелства такава операция щеше да отнеме седмици планиране. Габриел разполагаше само с дни. Операцията „Божи гняв“ го беше подготвила добре. Терористите от „Черният септември“ бяха в постоянно движение, появявайки се и изчезвайки с вбесяваща честота. Когато някой бъдеше локализиран и идентифициран със сигурност, ударният отряд предприемаше светкавична акция. Екипите за наблюдение пристигаха на мястото, наемаха се коли и тайни квартири, планираха се пътища за бягство. Този богат запас от опит и знания служеше добре на Габриел в Мюнхен. Малцина агенти от разузнаването знаеха повече за бързото планиране и светкавичните удари от него и Шамрон.
Вечер те гледаха новините по немската телевизия. Изборите в съседна Австрия бяха приковали вниманието на германските наблюдатели. Мецлер се придвижваше напред. Тълпите по време на неговите предизборни срещи и преднината му в избирателните пунктове нарастваха всеки ден. Както изглеждаше, Австрия бе на ръба да направи немислимото — да избере канцлер от крайната десница. В мюнхенската тайна квартира Габриел и неговият екип се озоваха в странното положение да приветстват увеличаването на гласовете за Мецлер, защото без него техният достъп до Радек щеше да се затвори.