Трулс се смееше силно. Вече бе успял да се натъпче с печени кренвирши и бекон с много кетчуп.
- Тук е жестоко! - ликуваше той.
Йо задъвка сандвич със сладко. Приближи се до масата, на която седеше семейството на Даниел. Майката стана и се отправи към изхода. Тя бе стройна и черната рокля й стоеше добре. Приличаше на някаква кинозвезда, чието име Йо не си спомняше. Бащата също се бе нахранил вече, но седеше и слушаше някакви разсъждения на Даниел. Косата му се виеше на тила му и сякаш тренираше много.
Влезе онази, която чакаше, съпроводена от пълната блондинка. Закачиха плажните си хавлии до масата пред отворената врата близо до Даниел. Минаха покрай него към бюфета. Йо не я зяпаше, но бе уверен, че тя го гледа. Якето го бе посъветвал да не показва голям интерес. И след това да се прояви неочаквано. Йо се радваше много, че бе само с Трулс и Нини в столовата. Може би момичето не го бе виждало с майка му и Арне. Може би не искаше и да знае за тях.
Не бяха изминали и три минути и тя се върна с поднос. Току-що се бе къпала в морето, защото отзад имаше мокро петно от банския. Онзи същият, със сърчицата. Йо го виждаше през тънката жълта поличка, която вчера бе висяла и се бе сушила на балкона. Значи се казваше Илва, Илва Рихтер. Ако можеше да се вярва на Якето. А защо да не му вярваше? Той бе забавен и известен. И неясно защо, се интересуваше от работите на Йо. Йо се огледа, за да види дали Якето не бе наблизо. Якето обаче не бе от онези, които закусваха рано, досети се Йо. По-скоро седеше през цялата нощ, пушеше и препрочиташе поемата за потъващия финикиец.
Преди още да успее да изяде първия си сандвич, Илва вече бе станала. Между жълтата й поличка и съвсем късата й горна дрешка надничаше коремчето й. Имаше обица на пъпчето. Досега Йо не бе виждал такова нещо. Не можеше да откъсне поглед от него. А под горната й дрешка се поклащаха гърдите й - нагоре-надолу, в такт с крачките й. Той се извърна с усилие. Момичетата не харесват да ги зяпат, щеше да каже Якето.
След като тя се скри зад ъгъла, Йо стана:
- Почакай тук с Нини.
- Къде отиваш?
- В тоалетната. Никъде няма да мърдаш, ясно ли е?
Трулс дъвчеше края на един кренвирш и сякаш съвсем не се напрягаше.
- Ще се върна след десет минути - подхвърли Йо през рамо.
Наведе се напред и надникна към съседния балкон. Вратата бе затворена и пердето на прозореца спуснато. Тя обаче бе вътре и той не се съмняваше нито за миг в това. В спалнята бе тихо. Не се чуваше дори хъркането на Арне. Може би бе спряло сърцето му и може би лежеше в леглото с посиняло лице и от устата му висеше подпухналият му език. Може и да се бе завъртял в пиянския си сън, да бе легнал върху майка му и да я бе задушил, за да му прави компания. Тогава щеше да му се наложи да вземе Трулс и Нини и да се махнат оттук. И в самолета щеше да седне до Илва. „Може да поживееш у нас” - щеше да му каже тя. „А какво ще стане с Трулс и Нини? - щеше да попита той. - Не мога да ги зарежа. Вече си нямат никого другиго.” Тя щеше да се притисне до него: „Родителите ми могат да ги осиновят. И ще бъдат добре”.
Задейства се, без да се замисля. Прокрадна се по коридора към съседната врата. Почука. Никой не отговори. Нима не се бе канел да поговори с нея? Почука отново. Отвътре се разнесоха влачещи се стъпки.
- Кой е?
Гласът бе на Илва. Едва сега той схвана на какво бе обърнал внимание още вчера, при басейна. Тя изговаряше странно „л” и „р”, както всички на юг. Или в Берген. Иска му се да каже името й, но се спира.
- Аз съм... съседът.
Тя отвори. Бе по потник и шорти. На главата си бе с тюрбан от пешкир.
- Здрасти - каза Йо.
- Здрасти?
- Аз съм съседът - повтори той.
-И?
Тя каза това „и” така, сякаш никога преди не го бе забелязвала. „Аз съм съседът - накани се да потрети той.
- Може ли да вляза?”
Да поседеше на дивана при нея. Да я подържи за ръката. Погледът й не предлагаше нищо подобно.
- Може ли да ми услужите с отварачка? - намери той спасение, което звучеше неочаквано непринудено. Отварачка можеше да потрябва на всекиго и по всяко време. Обикновена вещ, която можеш да вземеш назаем от съседите.
- Отварачка ли? - погледна към кухнята тя. - Ще видя дали имаме.
И притвори вратата. Не го покани да влезе, което не бе учудващо, ако се вземеше предвид неочакваната му поява.
След секунда се върна, държейки в ръка метален предмет - отварачка за бутилки и буркани и едновременно с това сгъваем тирбушон. Същият, какъвто имаше в чекмеджето в кухнята им в деня на пристигането им, а сега се бе преместил върху нощното шкафче до леглото на майка му.
Изведнъж придоби смелост. Взря се задълго в очите й. Бяха кафяви с мънички черни петънца.