- Ей сега ще я върна - каза той и се обърна.
- Не е спешно - отговори му Илва. - Може да я върнеш и по-късно.
Стоеше в полутъмната кухня и въртеше отварачката в ръце. Притискаше острието до дланта си и то опъваше кожата му до болка в пръстите.
Изведнъж от спалнята се разнесе гласът на майка му. Сънен. Сега щеше да се отправи гола към тоалетната. Той отново се измъкна на светло. Прозорчето на банята на Илва бе открехнато. Може би тя стоеше пред огледалото, решейки дългата си мокра коса. Той почука отново. Този път тя отвори веднага, без да пита кой е.
- Свърши ли работа? - подхвърли тя с лека усмивка.
- Риба тон - обясни той, не можейки да измисли нищо по-добро. - Тук е много хубаво - добави бързо, защото му се стори, че тя - аха-аха - и ще захлопне вратата.
- Така е - каза тя.
- И плажът е хубав - каза той.
Тя кимна:
- За там се готвя. Само че първо ще се приведа в ред.
Кръвта нахлу в бузите му. Това бе прозвучало почти като: „Да се срещнем на плажа”. Той вдигна ръка, за да я докосне, но не се осмели и прекара ръката си по устните си.
- Значи ще се видим - каза той.
Тя повдигна вежди. Повече дясната, както забеляза той.
- Ами... да - каза тя и затвори вратата.
Той стоеше пред вратата й и откри, че е забравил да й даде отварачката. И тя я бе забравила. Твърде много бяха вглъбени в разговора. Нямаше обаче да е правилно да почука още веднъж. Сигурен бе, че Якето го бе предупредил за това. Вместо това прибра отварачката в джоба си, за да има извинението да намине пак. Закрачи през хотела. Както и вчера, на малката площадка с люлките и катерушката се бяха събрали котки. Някои се прокрадваха покрай храстите, други се катереха по дърветата. Еднооката също бе там, седнала сама до оградата. Йо влезе, затваряйки портичката след себе си. Инвалидът го позна, прокрадна се и започна да се гали в голия му глезен. Козината й бе проскубана и все пак мека. Зверчето го гледаше с едното си око и мяучеше жално. Може би искаше нещо. Искаше му се да направи нещо с него, сам не знаейки какво. Да го вдигне и да опре козината му до бузата си. Да пипне с пръст празната очна ябълка. Да стисне котенцето с всички сили, така че да спре да мяука. Той обаче само отритна котенцето настрани, за да не тръгне през портичката след него.
*
Спрял до лавката, той оглеждаше плажа. Сламените чадъри му напомняха за хотентота Гоа, който задумкал по барабаните посред нощ и спасил селото си от атакуващия го враг. Йо се прокрадна към голямо дърво. Тя, Илва, трябваше да е някъде тук, на плажа, защото вече я бе търсил на другия плаж, намиращ се на няколкостотин метра от този.
И тогава я видя. Излизаше от водата с банския си на червени сърчица. Събра косата си, изстиска я няколко пъти и я отметна обратно на гърба си. След нея се търкаляше малката блондинка. Като дебел домашен любимец, засмя се наум Йо и проследи Илва с поглед. Тя се приближи до чадър на втория ред откъм морето, взе кърпа, изтри лицето и бедрата си, закачи обратно кърпата и легна на слънце.
„Приближи се до нея” - чу той гласа на Якето. Или да почакаше да влезе отново в морето. Тогава можеше да влезе след нея във водата и да я заговори. Не бе трудно да се намери тема за разговор, когато наоколо реве прибоят и заплашва да я събори.
Той избра първия вариант, защото не можеше да чака. Прокрадна се по-близо до другия край на плажа. Позна възрастните, с които бе седяла в столовата. Косата на мъжа, очевидно баща й, бе бяла. А майка й съвсем не приличаше на Илва. Бе дребничка и с корем, увиснал повече от на майка му.
През два чадъра от тях седеше Арне.
Йо спря рязко. Майка му, разбира се, също бе там. И онези двамата, с които бяха танцували и се бяха натискали през първата вечер. Майка му бе с розов бански. Бе се разплула върху шезлонга, покрила лицето си със сламена шапка. На пясъка до нея имаше две големи зелени бутилки с бира. Арне седеше с гръб към него и говореше с другите възрастни. Още не го бе забелязал. Йо се обърна и избяга, скривайки се в сянката на дървото. Без да се обръща, изтича нагоре покрай бунгалата към втория плаж.
Там имаше по-малко хора. Забеляза Даниел, заобиколен от група деца, който идваше през плажа право към него.
- Искаш ли да поритаме футбол?
- Къде? - попита Йо.
- На сянка, разбира се. Освен ако не искаш да си изгориш краката.
Около Даниел винаги се тълпяха негови приятели. Йо трябваше да признае, че той наистина бе страхотен. И красив при това. Вчера бе седял до басейна и си бе бърборил с някакви момичета, с няколко години по-големи от него на външен вид.
Още няколко души се присъединиха към тях, докато определяха игрището, отбелязвайки ъглите му с хавлии. Бяха общо седмина. Шведите, които бяха били предишния ден на волейбол, и още няколко хлапака, с които Даниел говореше на английски.