- Ще отида да попитам татко дали не иска да порита - каза той. - Така ще сме по четирима във всеки отбор.
На Йо му стана смешно, че Даниел нарича баща си все още „татко”, но не го показа. Даниел изтича до чадъра до каменното стълбище. Йо видя, че баща му сгъна вестника си, стана и тръгна бавно по пясъка. Дошъл при тях, той протегна ръка и се запозна с всеки поотделно.
- Трябва да знам с кого играя - усмихна се широко той. Бе много висок и силен и със средно дългата си коса приличаше на Оби-Уан от „Междузвездни войни”.
Един от шведите се падна в техния отбор. Казваше се Понтий. Дребничък, слабичък и много бърз. Типично крило. На Йо най му харесваше да е нападател. Имаше плътен удар и треньорът го хвалеше постоянно, чеима поглед върху играта.Нищо че Даниел искаше да е капитан. Баща му зае позиция отзад и обяви себе си за „летящ вратар”.
От само себе си се разбираше, че Даниел играеше добре. Плашещо добре. Бърз финт, после бесен спринт. Веднъж дори удари топката с глава. Невъзможно бе да му бъде отнета. Напомняше за Марко ван Бастен, но не се дуеше. Нападаше, тичаше, подаваше.
- Прекрасен пас! - извика той на Йо, който го изведе в коридор по пясъка. А след като Даниел излъга защитата и вратаря и търкулна уверено топката през голлинията, вдигна към Йо палец, сякаш искаше да каже, че пасът на Йо е бил чудесен, а това, че той се е възползвал удачно от него, не е важно.
Баща му пък през цялото време го хвалеше.
- Браво, Йо! - викаше той, когато Йо пресичаше пас. - Спаси ме от проблеми.
След мача Даниел каза:
- Да вървим у нас. Хладилникът е претъпкан със сокове. Само кола нямаме. Майка ми е откачена на тема „здраве”. Много по-зле е от баща ми, въпреки че той е лекар.
Йо се поколеба. Какво означаваше това, че през цялото време го канеха някъде? Зад това се криеше нещо, само че той още не бе разбрал какво. През цялото време чакаше Даниел да свали картите. И да стане ясно, че се присмива на Йо. Това обаче не се случваше. Нима всички тук все още не бяха видели как майка му танцуваше мъртвопияна?
Даниел каза:
- Трябват ни десет литра сок, за да възстановим течния си баланс. А Йо тича два пъти повече от мен.
Майка му бе с бял бански с голямо листо върху едната половина на долнището. Лежеше по корем и без горнище и четеше. Вдигна поглед към тях.
- Здрасти, Йо - каза тя с много дълбок глас и продължи да чете.
За пръв път Йо можеше да разгледа майката на Даниел отблизо. Тя почти нямаше бръчки и изглежда бе доста по-млада от майка му.
- Сами си вземете - прозя се тя. - Дежурството ми свърши.
Бащата на Даниел се уви в огромна хартия и обу плувките си. Йо не можа да се сдържи и погледна към неприличното място. За късмет той бе с такива широки шорти, с каквито бяха Даниел и Йо.
Плуваха бруст. Йо не сваляше и във водата жълтата си фланелка. Хрумна му, че така няма да покаже голия си торс до края на ваканцията. Трябваше да свали фланелката още първия ден. А сега вече бе късно. Даниел обаче не казва нищо за това.
- Не се опитвай да се състезаваш с този тип - предупреди той баща си, кимвайки по посока на Йо. - Особено под вода.
- Наистина ли?
- Преплува не по-малко от петдесет метра вчера. Срещу течението. Той е луд!
Повтаряше вчерашните си думи и при това с удоволствие, но се виждаше, че е започнал да уважава Йо.
- Наистина ли, Йо?
- Ами, сигурно.
- Значи имаш колосални бели дробове - възхити се бащата на Даниел. - Между другото го забелязах още докато ритахме. Ти просто изпреварваше всички.
- А докъде може да се стигне, ако не спираш? - попита Йо, за да смени темата.
- Без да спираш ли? - бащата на Даниел се взря в хоризонта. - Следващата спирка е Африка.
- Имам предвид в коя страна на Африка?
- До Египет, може би. Или пък до Либия. Зависи от това дали ще спазваш курса. Предлагам да се задоволим с шамандурите.
До тях имаше не повече от двадесет, максимум тридесет метра. Йо се гмурна и се устреми надолу към пясъчното дъно, което се спускаше под наклон в тъмнината. Усети болка в ушите. Сигурно се бе потопил на три метра. Заплува още по-надълбоко. Виждаше как чуждите крака разсичаха водната повърхност над него. Усети думкане в главата си. Сякаш някой барабанеше ли, барабанеше. „Ако не изплувам при тях - хрумна му - ако изчезна, ще победи онзи, който стои с чука в тъмнината.”
В този момент забеляза шамандура в петно от светлина, завъртя се като винт, разсече повърхността и хвана шамандурата точно под носовете на Даниел и баща му.
*
Слънцето надничаше наполовина иззад планините на запад.