- Забелязал ли си колко бързо се стъмва тук? - коментира Йо. Обиколи с пръст небето. - Слънцето виси точно над теб, а след това пада. Ето така.
Даниел се съгласи.
- Но в Танзания е още по-страшно.
- Бил си в Африка?
- Ами да. Там трябва да тичаш към вкъщи, щом само се спусне вечерта. Съвсем няма сумрак. Сякаш някой изключва осветлението. И настъпва мрак. Няма нито един лампа. Шибано!
Плочките бяха все още топли, но вече не изгаряха петите. Вървяха боси с наметнати на раменете хавлии, а сенките им бяха пред тях. Ако Йо тръгнеше напред, изглеждаха по-къси.
Народът вече се стягаше за столовата. Помисли си, че няма да е лошо да хапне нещо. И да не се показва с майка си и Арне. Налагаше се да мине с нещо сладко.
- Ще изтичам до лавката.
- Ще те чакам при басейна - каза му Даниел. - Обикновено се срещаме там преди вечеря.
Когато Йо се появи, хапвайки шоколадов сладолед, до ръба на басейна седеше цяла тълпа. И тя бе сред тях. Бе полулегнала на шезлонга, с гръб към него. Дебелата блондинка бе на съседния шезлонг.
- Десерт преди вечеря? Жестоко - изкоментира Даниел. - Решихме да отидем някъде тази вечер.
Илва се обърна и изгледа Йо. Той хвърли недоядения сладолед в кошчето.
- Къде?
- Ще отидем на игрището за миниголф - понижи тон Даниел и продължи: - Може да продължим към кафето по надолу по улицата. Ще дойдеш ли с нас?
Илва се намръщи на дебелата блондинка, която хихикаше. Изглежда, че участваха и те. Йо застана до долната част на шезлонга й и по ъгълчетата на очите й зад тъмните очила забеляза как погледът й пълзи по него отгоре-надолу. Разбра веднага, че предложението да го поканят бе на Илва.
- Ще дойда - каза той на Даниел и проследи как ще реагира тя.
Тя се усмихна доволно... През целия ден бе трупал жега. Ненавиждаше жегата. Можеше да се наведе, да хване главата й, да направи нещо с нея. Погледна часовника си, промърмори, че трябва да отскочи до вкъщи, и тръгна със спокойна крачка към стълбището. Едва след като подмина бара, където повече не го виждаха, се втурна да тича. Претича покрай хотелския им апартамент и по-нататък, около последния корпус към плажа, и се спря едва при водата, а онзи, който стоеше с чука в тъмнината, заглушаваше пенещия се в краката му прибой.
Пред вратата на хотелския им апартамент се натъкна на Арне.
- Вижте само! Негово величество благоволи да се появи!
- Бях с приятели - опита се да обясни Йо.
- Трябва да казваш къде си. Че иначе каква отпуска ще е това, ако през цялото време тичаме да те търсим?
Въпросът увисва във въздуха за няколко секунди.
- Нини е болна - извика Арне, сякаш бе необходимо да му съобщи за това.
Нини винаги бе болна. Ушите я боляха и дишаше тежко. Винаги имаше нещо, което й бе забранено. А може и да се бе простудила заради жегата и климатика. А можеше и да не почистват, както трябва, детския басейн. Майка му през цялото време се оплакваше и при това не предприемашенищо.
- Погледай я, докато вечеряме.
- Добре - каза Йо, радвайки се, че не трябва да седи с тях в столовата. Готовността на Йо смекчи гласа на Арне.
- Ще ти донесем храна. Ако, разбира се, не отидеш след това да вечеряш сам.
- Добре - повтори Йо.
- В хладилника има кола - каза вече съвсем приятелски Арне. - Не пипай обаче другите бутилки - добави той, изцвили и ръгна Йо с юмрук в рамото.
Постави зад гърба на Нини възглавниците на дивана. Тя така се задъхваше, че едва можеше да говори. По телевизията обаче даваха мултфилм и тя го гледаше съсредоточено. Майка му вече бе приготвила пулверизатора. И той можеше да изтича и да я извика, ако на Нини й станеше още по-зле... Нима тя си мислеше, че ще посмее да се покаже заедно с тях в столовата? По-лесно му бе да изтича до рецепцията и да извика лекар. Или да помоли бащата на Даниел.
След половин час се появи Трулс. Носеше в ръка найлонова торбичка с две пластмасови кутии. Лазаня и кюфтета със сос.
- Мама и татко ей сега ще дойдат - съобщи той.
Йо подсвирна:
- Вярваш ли им?
- Само да си доядат вечерята.
Трулс бе на осем и още нищо не разбираше от този свят. Йо се засмя грубо. Би му казал в какво вярва. „Хубаво. Нека все още вярва в Дядо Коледа” - помисли си той и се почувства като добрия батко. И отново се замисли да вземат Трулс и Нини на някое друго място. Той и Илва, защото нали и тя можеше да дойде, след като бяха ходили в пещерата, която тя му бе показала. И изведнъж се ядоса на майка си и на Арне. Повече, разбира се, на майка си. Никой не го бе попитал дали иска да прекара в хотелския апартамент остатъка от вечерта. А той и не искаше. Можеше да сложи Нини да спи и да почака, докато и Трулс се търколи, защото обикновено ставаше бързо. Канеше се да излезе, колкото и зле да бе Нини. Ако престанеше да диша и на сутринта я намереха мъртва и посиняла, сами щяха да са си виновни.