„Мъртва котка - записа си Руар. - Окачена на вратата.”
- Разбирам, че това въобще не е свързано с всичко, което се случи после, но вие споменахте пътувания и неприятни случки.
- Какво казахте за очите?
- Мъжът ми го забеляза, защото аз не можех да гледам нещастното животно. И двете му очи обаче бяха на парчета.
Руар почука с химикалката по плика:
- Разкажете ми всичко, което си спомняте за този случай. Съвсем всичко.
- Нямаше нищо друго.
- А Илва?
- Тя побесня. Самите ние имахме тогава котка. И още тя каза...
Анна София Рихтер замълча и Руар повтори:
- И какво каза още тя?
- Че било свързано някак си с едно момче. Неин връстник. Сторил й се странен и тя го избягвала, доколкото можела. Не знам какво се е случило, но щом само чу за котката, Илва бе сигурна кой го е направил. Разпитахме я и тогава стана ясно за това момче. Тя обаче не бе сигурна, защото не бе видяла и не бе чула нищо. Той бил в съседния апартамент. Ужасно семейство бе. Родителите се напиваха, вдигаха шум, а децата им ходеха гладни и голи. Никога не бяхме виждали нищо подобно на други места...
- А не си ли спомняте как се казваше момчето?
- Нещо много кратко. Рой или Бо.
- А семейството? Нещо друго спомняте ли си за тях?
Тя не си спомняше и той я успокои, че това е съвсем нормално след дванадесет години.
- Аз обаче говорих за това с мъжа си и той май си спомня фамилията им. Нали знаете, че когато някой се държи по такъв начин, към фамилията му прилепва нещо противно. И така я запомняме по-добре.
Върху плика нямаше повече място. Руар намери в джоба си квитанция за паркиране и записа вариантите на фамилията, които се опитваше да си спомни бащата на Илва Рихтер. Почти половин минута след разговора той седеше и се взираше в един от тях. След това взе отново телефона си и започна да търси в списъка с имена.
5
Надигна се вятър. Лис седеше дълго и гледаше камината. Може би час, а може би и по-дълго. Огънят започна да гасне, но в миниатюрната стая бе толкова горещо, че тя не сложи още дърва.
Въглените се променяха през цялото време - от ярко-оранжево до черно и отново ярко. В мислите й изплува някаква картина. Тя не знаеше дали е спомен. Те с Майлин седят пред камината, всяка отпуснала се на едно коляно. „Между цепениците има малко човече” - това бе гласът на баща им. „Духът на огъня ли?” „Да, мъничък, прегърбен. Той духа и духа въглените, защото, когато угаснат, и той ще изчезне завинаги.”
Извади отново бутилката вино и се опита да набута тапата навътре в гърлото. Отказа се и отиде в кухнята, качи се на стол и извади две малки бутилчици от най-далечния ъгъл на шкафчето. В едната имаше водка, а в другата бе останал яйчен ликьор. Никога не й бе харесвала водката, но я наля в чаша. Вкусът й бе гаден, но тя приятно опари гърлото и стомаха й. След това Лис извади пакета с храна от раницата си. Опаковка сухари, ябълка и никакъв пълнеж за сандвичи. Опряла се назад на стола, тя дъвчеше и преглъщаше с остатъците от водката. Вслушваше се в хрущенето на чупещите се между зъбите й сухари и във вятъра, промъкващ се през комина.
Изведнъж се усъмни в онова, което бе намерила в книгата, скрита на рафта. Извади я и отново седна в креслото пред камината. На задната корица бе написано нещо за автора. Шандор Ференци се бе сражавал с професионалното лицемерие. След това и че бил раним и самокритичен. За четвърти или за пети път Лис разлистваше книгата. Никакви подчертавания или бележки в полетата. Книгата приличаше на току-що купена. Майлин я бе взела тук, за да я чете.
Лис стигна до страницата, по средата на която имаше някакви букви върху печатния текст. Тя вдигна лампата и разгледа още веднъж ъгловатия почерк: „Илва и Йо”. Буквите бяха размазани - изглежда бяха писани с въглен. Тя веднага си спомни тялото на сестра си в параклиса на Централната болница. Бледа восъчна кожа, набръчкани ръце, палецът и показалецът на дясната ръка - черни от мръсотия. Ето, значи, как се бе случило всичко. Именно тук бе седяла Майлин в деня, преди да я убият. Тя е извадила изгоряло въгленче от камината... Лис прелисти страницата. Там сестра й бе написала останалото: „Илва Рихтер и Йоханес Вилям Вогт-Н.”.
*
Със силен удар Лис счупи гърлото на бутилката в ръба на мивката. Пожертва една фланелка, надяна я върху чашата и прецеди виното. Върху тъмночервеното петно останаха миниатюрни парченца стъкло. Тя пресуши първата чаша на един дъх. Занесе втората при камината и извади бележника.