Значи Вилям на практика се казва Йоханес Вилям?
Илва и Йо.
Помнеше, че името на Илва се споменаваше в записите на диска. В анкетата с осмия пациент.
Значи, Йо в записките ти е Вилям?
Излиза, че Вилям е бил твой пациент. Защо никога не го е споменавал?
Илва Рихтер.
Това име й говореше нещо, но тя не можеше да си спомни какво. Бе чела нещо за нея някъде? Или пък бе позната на Майлин?
Защо си написала името й в книгата, която си взела със себе си? Защо ти се е наложило да пишеш с въглен и да криеш книгата на рафта? Защо името на автора на тази книга са последните ти думи там, във фабричния цех? Защо си заминала от вилата, без да сложиш нови дърва в камината? Защо си тръгнала на среща с Бергер, Майлин? Нали си знаела, че е опасно. Ти не си аз, ти винаги мислиш къде отиваш.
Седеше и гледаше духа, който се бореше за живот във въглените.
Вилям е бил твой пациент, докато сте се събрали?
Търсел е помощ. Искал е да се срещне със страстта. Ти обаче си се канела да се омъжиш за него.
Да се пита Вилям.
Той ли е бил осмият ти пациент? Това ли си искала да кажеш в „Табу ” през онази вечер? Йо и Якето.
Ако Якето е Бергер, а Вилям е Йо... Вилям търси нежност и закрила. Използва го дяволът. Дявол да го вземе Бергер. Той вече е при дяволите.
Тя стана. Така се бе развълнувала, че не можеше да седи на едно място.
Коя е Илва Рихтер? Има ли Вилям нещо общо с нея?
Тя извади телефона си. За пръв път през живота си съжали, че тук няма връзка. Не за да се обади в полицията, това щеше да почака. Трябваше да попита Вилям. Да получи отговор как е свързано всичко това... Майлин е помогнала на Вилям. Защото не е можела да го използва. Майлин бе самата доброта. Лис пресуши чашата. Мисълта за тази доброта разбуди и в нея нещо подобно. Тя реши - трябваше да поговори още сега с Вилям. Да си изясни вярно ли бе това. Да се качи в планините, да намери място, където има мрежа, и да се обади. Да се озове там, на върха, в тъмното и да му разкаже какво е намерила. Че знае колко му е било зле.
Тя наметна якето си и свали снегоходките от рафта над вратата. Тя бе убила човек, но усещаше в себе си добротата на Майлин. Тя бе по-силна от цялото зло, извършено от Лис.
6
Руар сложи чинията с остатъци от вчерашната доматена супа в микровълновата печка. Намери две твърдо сварени яйца в хладилника. Обели едното и го изяде. Искаше да се обади веднага на Викен, но не прибърза. Ако обаждането, което очакваше, му дадеше нужния отговор, щеше да има в ръцете си асо, което си е осигурил сам. По никакъв начин не можеше да забрави мъчителното съвещание отпреди седмица. Този път щеше да изиграе правилните карти в правилната последователност.
След като микровълновата печка засвири, той извади чинията, разряза второто яйце и го сложи в супата. Видът на белите лодчици, плаващи в зърнестата оранжева супа, го наведе на мисълта за онова, което му тежеше от няколко седмици. Бе обещал на майка си да намине, да я откара на гробището и да й помогне да почисти гроба, на който все още стоеше изгорялата на Коледа факла. Майка му бе в чудесна форма и можеше много добре да се справи и сама, но за нея бе важно да отидат там заедно.
Телефонът му звънна. Той преглътна недосдъвканото яйце и вдигна.
- Арне Вогт-Нилсен съм. Проверих онова, за което ме помолихте.
- Чудесно - похвали го Руар, грабна химикалката и бележника си и отмести горещата чиния със супата.
- Питахте за почивка на юг. През есента на деветдесет и шеста година. Точно така е. През тази година заведох семейството си на Крит. През останалото време ходехме често в Кипър и два пъти в Турция. На децата повече им харесваше там. В Алания. И хотелът бе чудесен.
Руар не се интересуваше от турските курорти.
- Къде бяхте на Крит?
- Местенцето се казва Макригиалос. По принцип му няма нищо, но е далечко от летището. И знаете ли, петдесет градуса в автобуса, завои, плачещи деца и баби, които са станали по тъмно... - нещо млясна в другия край на връзката.
- И е било през септември деветдесет и шеста?
- Точно така. Излитане - на седми, обратно - на четиринадесети, както е посочено в приложението към признанието ми година след това.
Руар не се поддаде на изкушението да го попита защо това пътуване фигурира в признанието му.
- Не помните ли да се е случило нещо при това пътуване? - нямаше търпение да чуе по-скоро отговора и добави: - Нещо с котка?