- По дяволите. Това не се забравя. Пътуваме няколко хиляди километра, за да прекараме една седмица семейна почивка, и се оказваме до най-недоволните съседи на света.
Руар се опита неуспешно да прекъсне последвалите разсъждения за хората от Берген, които смятали, че притежават всяко място на земята, където е стъпил кракът им.
- Мъжът бе адвокат, но това не помогна. Наложи се да го успокоя с три-четири удара. Нахлу при нас и поиска да му отговоря дали моят Йо е убил котката, или не и дали той я е окачил на вратата им. Аз го изгоних. На следващия ден попитах Йо и той ми каза, че дъщерята на онзи кретен е организирала сама всичко, а сега го обвинява него - той отново примлясна, сякаш смучеше захарче. - А сега е ваш ред да ми кажете какво искате. Нали не ми се обаждате заради някаква обесена котка на Крит? Струва ми се, че работите в полицията в Осло? Или може би греша? Да не сте от защитниците на животните?
Руар изведнъж се усъмни дали е разбрал всичко правилно:
- Казахте, Йо? Става дума за сина ви Вилям, нали?
- Точно така. Винаги сме го наричали Йо. Той е кръстен Йоханес Вилям. На мен. Моето име е Арне Йоханес.
- Сега обаче той се представя като Вилям.
От слушалката прозвучаха някакви клокочещи звуци. Руар не схвана веднага, че Вогт-Нилсен се смееше.
- Момчето винаги е било особено. Когато поотрасна, реши да ме нарича Арне. Сякаш не съм родният му баща. Някои деца се увличат по странни игри. Разбира се, не го правеше на сериозно. Когато напусна дома ни след училище обаче, той пожела да го наричат Вилям. Твърдеше, че никога повече няма да отговори на името Йо.
- Значи е напуснал рано дома ви?
- Точно така. През есента на две хиляди и трета. След като завърши училище, пътува доста, докато не се установи на едно място. Не можеше да лежи в леглото до края на живота си, така че аз го отпратих, дадох му начална скорост, помогнах му да изкара шофьорска книжка и да си купи кола. А след това го пратих да се пробва в учението. Момчето винаги е било умно и дипломата му бе просто отлична, можете да ми вярвате.
- Казвате, че е пътувал много... Бил ли е в Берген?
- Възможно е. Канеше се да учи някъде по-далече от вкъщи. Това бе добре за всички. В края на краищата се спря на Осло, за да учи за юрист. А сега ми кажете за какво се обаждате. Ако не ми кажете, приключваме разговора.
*
Викен седеше на пътническата седалка.
- Групата по залавянето ще е готова след пет минути. Отиваме за него.
- Въоръжена ли е? - попита Руар.
- Разбира се. Става дума за момък, който е убил трима или дори четирима.
Руар изкара колата през портала на полицейското управление и свърна към края на тротоара.
- Още от самото начало се съмнявахте в показанията на любовника - каза той и без да се обижда, призна правотата на Викен.
Инспекторът прие съвсем спокойно леко замаскираната похвала.
- Можем ли да сме сигурни, че баща му няма да му се обади? - поинтересува се той.
- Казах му го три пъти - отговори Руар и загаси мотора. - Сигурен съм, че ме разбра. Освен това отдавна не си общува с Вилям.
- С други думи казано, отношенията между баща и син не са от най-сърдечните.
- Очевидно не са. Дълги години преди да напусне дома си Вилям е отричал, че Арне му е истинският баща.
Викен погледна Руар:
- Кога е напуснал?
- Точно преди Коледата на две хиляди и трета година. Семейството живее в Тьонсберг. Вилям е заминал да учи в Осло.
- Значи е прекъснал отношенията им веднага след убийството на Илва Рихтер.
Отново заваля мокър сняг. Вятърът го запокитваше на парцали върху предното стъкло и Руар включи чистачките. Викен повтори своя психологически портрет на убиеца на Илва Рихтер - човек на нейната възраст с доста подобен произход, който рязко е променил живота си след престъплението.
- Питах бащата за времето точно около убийството на Илва - каза Руар. - Спомни си, че през онази есен Вилям е изкарал шофьорска книжка. Баща му му помогнал да си купи кола и той пътувал много с нея.
- Като е отскочил и до Берген - коментира Викен и погледна часовника си. - С нас ще дойдат петима. Няма да ловим мачо със съчмалийка. Ако обаче момъкът се окаже притиснат в ъгъла, може да се случи всичко.
- Може да има оръжие.
- Мога да поспоря, че няма. Не си струва обаче да се гадае за това.
Видял двете полицейски коли, излизащи през портала, Руар включи двигателя. Когато потеглиха по улицата, той каза:
- Прав сте относно промяната на живота. Той не само е напуснал дома си и е скъсал връзките си със семейството си, но си е сменил и името.
Викен се извърна:
- Нали все още е Вогт-Нилсен?
Руар му разказа как Вилям престанал да отговаря на името Йо след преместването си.