- Точно така - отбеляза Викен, сякаш бе очаквал точно това. - Сменил си е името след убийството на Илва. А знае ли се още нещо за семейството му?
Руар му преразказа думите на Анна София Рихтер и добави:
- Баща му каза с голяма гордост, че Вилям има по-малки брат и сестра, които живеят в дома им исе справяли отлично.Ако се съди по всичко, майката е в пансион.
- Наистина ли? Не би трябвало да е много стара.
- Нямах време да задълбавам.
- Разбира се. Не си си губил напразно времето, Руар. Сериозна работа. Отлична.
Усмихна се на собствената си ирония, но Руар забеляза, че на практика Викен бе доволен. Завъртя рязко волана, когато от края на хлъзгавия тротоар на платното слезе колоездач.
- По дяволите! - извика му той. - Ако искате да се самоубиете, не ме намесвайте и мен!
- Ролята на Бергер в този случай продължава да е съвсем неясна - каза инспекторът и като че ли въобще не забеляза едва неслучилата се катастрофа.
Руар увеличи скоростта и пресече кръстовището на червено, за да не изостане от групата по залавянето.
- Може и да е истина онова, което е казал? - предположи той. - Възможно е Майлин да е искала да се срещне с него, за да обсъдят практическите въпроси, свързани с предаването.
- А каква е връзката между Бергер и Вилям Вогт-Нилсен?
- Вилям е искал да припише убийството на Бергер. Посетил го е, задигнал е няколко негови косъма и е подхвърлил халката в колата му.
- За да постъпи така, би трябвало да го е познавал много добре.
- Или да е установил връзка с Бергер след убийството на Майлин.
Руар смяташе аргументите си за убедителни.
- Когато Бергер е разбрал какво се случва, той не е искал просто да отиде в полицията, а е желаел да разобличи убиеца пред камерите.
Викен каза:
- Ако там се крие още нещо, ще ни се наложи да поискаме помощ от Вилям Вогт-Нилсен.
Колите на групата по залавянето спряха от двете страни на къщата. Руар се качи на тротоара малко по-надолу по тясната улица. Видяха как униформените се разделят на групи пред къщата и обкръжават сградата. Часовникът на таблото показваше двадесет и три и шестнадесет. След минута Викен получи рапорт в слушалките си.
- Влизат - докладва той.
Два униформени силуета се качиха на верандата и се скриха в къщата.
- Вратата не е била заключена - констатира Викен.
„Ето ти и арест” - помисли си Руар. Бе съвсем възможно инспекторът да поиска Хорват да присъства на разпита. За Викен се говореше, че много трудно изтръгвал признания.
Часовникът показваше двадесет и три тридесет и две, когато вратата на къщата се отвори широко.
- Свършиха - каза Викен и излезе от колата направо в една пряспа.
- Хванаха ли го? - попита Руар, догонвайки го.
Инспекторът допря длан до слушалката си и се заслуша:
- Няма никого. Обади се още веднъж на бащата. Разбери дали все пак не е предупредил сина си.
Когато Руар влезе в коридора, Викен слизаше по стълбите.
- В цялата къща свети. Компютърът и кафеварката са включени. И вратата, както чу, не бе заключена. Какво каза бащата.
- Кълне се, че не се е свързвал с Вилям.
Инспекторът влезе в хода и подръпна вратата за градината:
- Заключена е отвътре. Ако се вярва на бащата, Вогт-Нилсен е отпрашил по много спешни задачи. Съмнително е да е предупреден от някой друг - стоеше и оглеждаше градинката той. - Бараката с инструменти трябва да бъде претърсена веднага.
- Едва ли е скрил нещо там - вметна Руар. - Не е глупак.
Викен наведе леко глава:
- Искам да разбера какви инструментинямада намерим там. Може собствениците на къщата да ни кажат какво липсва. Например, чук.
7
Дори и въглените в камината бяха угаснали. „Малкият дух изчезна завинаги” - помисли Лис. Може дори да го бе казала тихо сама на себе си. Вдигна празната чаша, в която бе прецеждала виното. Нямаше и водка. Дори и бутилката с яйчен ликьор бе празна. Не й се пиеше повече. Искаше да изчезне, защото още не се бе уморила... През прозореца не се виждаше нищо, но вятърът се усилваше. Тя го чуваше в комина, той сърдито й внушаваше нещо и тя усещаше, че снегът продължава да вали. Отново се появи мисълта, че снегът няма да спре никога, че ще покрие цялата вила. Че няма да я намерят, докато не откопаят цялата сграда. Или пък чак през пролетта, когато снегът се стопи. А тя щеше да продължава да седи все така в това кресло пред камината, в същата поза. Сърцето й щеше да се вледени, всичките потоци в тялото й щяха да спрат, а мислите й щяха да замрат по средата на думата.
Извади отново бележника.
Ти си трябвала на Вилям, Майлин. Искала си да му стане отново добре. Затова си била с него. Прекрачила си границата. Не е трябвало. Направила си го обаче, за да му помогнеш.