Лис се опитваше да улови мислите, които бавно се рееха наоколо, но по никакъв начин не можеше да ги свърже с онова, за което говореше Вилям.
- Бяха минали повече от две години, откакто й бях разказал за Илва. По време на първите сеанси в кабинета й на улица „Велхавен”. И все още имаше записки на диск, въпреки че бе обещала да ги изтрие. Да изтрие всичко, разказано за Якето.
Най-сетне Лис схвана всичко - разпечатката, намерена тук, в калъфката. Момичето от Берген бе Илва. За нея бяха писали вестниците преди много години. Тя бе убита.
- Бил си на работа, когато е изчезнала Майлин - прошепна тя, защото вероятността тези мисли да не са свързани, все още съществуваше. - А след това у нас, при мама и Таге.
Той отново се приближи:
- Така си мислиш ти. Всички си мислят това. Когато тръгна обаче насам предния ден, тя се отби в пощата, за да вложи парите в сметката си. Аз изтичах дотам. Чаках я в колата. Виждайки ме, тя можеше да избяга, но се качи в колата. В чантата й имаше купища разпечатки за Илва и за онова, което се случи тогава в Берген. Бях я прекъснал, когато се бях прибрал, а сега тя бе отишла в пощата и отново се бе заровила в мрежата. Затова тръгнах с нея. Бях с нея, когато я болеше.
- Тук ли се случи? - попита Лис.
- Кое да се е случило тук?
- Ти си пробол очите на Майлин със спринцовка.
- Не беше със спринцовка, а с тирбушон. Наложи ми се да го навивам.
Той се наведе над нея. Очите му едва се виждаха. Тялото на Лис бе натежало твърде много, за да се движи.
- И с мен ли ще направиш същото?
Той не отговори.
- Не искаш да те виждам ли?
- Млъкни! - каза той и тя трепна.
Новото в гласа му нарасна и измести всичко останало. Тя се опита да се стегне, за да каже нещо. Нещо, което да спре случващото се, да го насочи в друга посока.
- Майлин си е тръгнала оттук. Изчезнала е през следващата вечер.
Той се засмя. Тя не видя това, а само чу приглушените звуци.
- Помисли за това, докато се разходя до плевника. Няма да се учудя, ако измислиш как да се измъкнеш оттук. Ти, по принцип, не си толкова глупава. Жалко е, че така и не си се научила да използваш главата си.
Тя чу как той заключва външната врата.
„В този момент ли си написала бележката в онази книга, Майлин. Докато е отивал до плевника? Приближила си се до камината и си взела парче въглен. Може вече и да не си виждала.”
От наркотика, който й бе инжектирал, й се замая главата, отпусна я и отново я връхлетя. С всеки път Лис ставаше все по-незаинтересувана и по-сънена. Нищо повече не искаше, освен да следва тези вълни. „Ще се погрижа за теб.” В тъмнината изплува картина: Майлин гола, здраво завързана, а от окото й тече кръв. „На теб няма да ти се случи това, Лис.”
Тя се превъртя на хълбок и се изправи на крака. Столът все още бе до кухненското шкафче. С единия си крак тя го побутна към масата и се покатери върху нея. Напред с гърба. Изви се така, че резето на прозореца да се озове под белезниците. Дръпна. Резето се откачи. Не можеше да стигне до горното резе. Лис изпъна тяло, захапа го със зъби и дръпна, като риба, захапваща блесна. Резето се помръдна наполовина. Тя го захапа още веднъж, отвори го и го отмести с език.
Прозорецът бе замръзнал. Тя го натисна с цяло тяло. Не поддаде. Тя се наведе назад и с всичка сила удари с глава по напречната летва. Прозорецът се отвори.
Стъпвайки по снега, босите й крака не усещаха студа. „Само не към плевника, Лис! Трябва да е в другата посока, по-далече от вилата.” Тя скочи от верандата и затича по посока на езерото. Хвърли се зад едно дърво и започна да се катери нагоре, към скалата. Там вятърът издухваше снега, земята бе по-стабилна и там можеше да стане и да тича. Натъкна се на пряспа, падна и не можа да стане. Нещо потече в очите й. Тя отри лице в снега и той потъмня. Лис застана на четири крака и запълзя. Като че ли отзад се чуха стъпките, които бе чула преди. Лежеше, без да мърда, вслушвайки се във вятъра. След това продължи да пълзи - един метър нагоре по склона, след това още един. Прехвърли се през края и се озова на върха на скалата.
Той стоеше пред нея, подпрял се на стъблото на бора. Млясна тъжно, когато тя се опита да се изправи.
- Нали ти казах, Лис...
Наведе са към нея той, държейки брадва в ръката си.
- Няма как да избягаш от мен - прошепна той, - докато не ти позволя.
8
Тя изпадна в топла дрямка като в прилив. И там чу глас. Този път не бе на Майлин, а бе гласът на баща им, който се процеждаше през съня, за да й каже нещо:
„Това място е твое, Лис. Твое и на Майлин.”
Но налитойбе собственикът на вилата.