- Май, да.
- Как е окото ти?
Лис сви рамене:
- Ще го прегледат отново преди изписването. Още не знаят.
Дженифър приседна на края на леглото:
- Говорили с някого?... За онова, което се случи?
Момичето се намръщи:
- Идва някакъв специалист по някаква си психиатрия. Пълен идиот. Отказах, колкото се може по-учтиво. Струва ми се, че остана доволен.
Дженифър се усмихна:
-А с други? С майка си или с пастрока си?
- Стараят се, колкото могат. На майка ми й трябва помощ повече, отколкото на мен.
На слабата светлина на лампата лицето на Лис бе като бледосив овал под превръзката. На Дженифър й се прииска да я погали по главата.
- Между другото, намина и инспектор Викен. Търсеше отговор на някои въпроси.
- Те са длъжни да те разпитат - кимна Дженифър. - Наистина, лекарите не искат да те безпокоят.
- Намерили са го чак след десет часа.
- Чух.
Дженифър бе аутопсирала Вилям Вогт-Нилсен, след като го бяха извадили изпод леда, но не искаше да говори за това.
- Боляло ли го е?
- Не - отговори решително Дженифър и добави: - Изгубил е съзнание, преди да падне във водата. Сигурно си е ударил главата в камък при падането.
Лис седеше и гледаше през прозореца.
- Аз го бутнах. Чух как главата му се удари в издатината. Обаче избягах.
Като че ли се самообвиняваше.
- Затова си тук сега - отбеляза Дженифър.
Момичето навиваше кичур коса на показалеца си.
- И още, защото инспекторът реши, че трябва да се бърза за вилата. Бе се досетил, че Вилям може да е там.
Дженифър не се учуди, че Викен бе подметнал на Лис идеята на кого трябва да благодари.
- Аз убих човек.
Дженифър стана и се приближи до креслото й.
- Скъпа Лис - каза тя и я докосна по рамото. - Аз не съм психолог, но според мен няма нищо странно в чувствата ти след целия този преживян кошмар. Нарича се „комплекс за вина от страна на оцелелия”. Въпреки това бих те посъветвала да поговориш за това с някого. Все пак не всички психоаналитици са негодници.
*
След като посетителката й си тръгна, Лис остана да лежи и да обмисля думите й. Трябваше ли да поговори с психолог? Когато инспекторът бе при нея, тя се бе стегнала и му бе разказала някои неща от случилото се при езерото. Това й бе помогнало. Викен също бе казал, че е наминал преди всичко за да я види. Не бе възразил обаче, когато тя бе започнала да му разказва онова, което знаеше.
- Проследил е Майлин до пощата. Чакал я е в колата отвън. Тръгнал е с нея към вилата. Не знам как е направил така, че да изглежда, че през цялото време е бил в Осло.
- Това го изяснихме - бе й съобщил инспекторът. - Вечерта се е върнал в града, за да поработи, след което отново е отишъл на вилата. Сигурно я е държал вързана през цялата нощ и я е откарал във фабриката рано сутринта на единадесети декември.
- Тогава ли я е снимал? Датата на видеозаписа бе от дванадесети декември - Лис се бе замислила. - Но нали не е трудно да се промени датата на мобилния.
Викен се бе усмихнал накриво:
- Правилно разсъждавате. Изглежда, че всичко е наред с главата ви, въпреки сериозното измръзване.
Бе й харесала интонацията му, прямотата му и липсата на каквото и да било престорено съчувствие.
-Сигурно е изпратил есемеса на Бергер от нейния телефон - бе казала тя. - А още - на мен и на неколцина други. „Освободи се за Деня на свети Ханс през лятото.” Той ли е убил и Йони Харис?
- Имаме всички основания да мислим така - бе потвърдил инспекторът. - Харис е бил свидетел на нещо, което не е трябвало да види.
- Той е идвал в офиса на Майлин през онази вечер... Колата. Видял е как Вилям е паркирал колата й.
- Точно така - бе казал Викен. - Едва по-късно обаче Йони Харис е разбрал какво е означавало това. Предполагам, че е искал да припечели от видяното. Все с нещо трябва да се живее.
- Вилям обаче е бил на лекции през целия ден, а след това - на работа.
- Прегледахме записите от камерите за наблюдение на университетския паркинг и открихме, че колата на Майлин е тръгнала от него сутринта. Когато Вилям е спрял да си почине от работата, той е успял не само да пийне кафе в „Дели де Люка”, но и да паркира колата на улица „Велхавен”. Напълно е възможно да се направи за кратко време.
Лис бе забелязала, че суче ли, суче кичура си. Бе отпуснала ръка.
- Изясних някои неща - каза тя. - Вилям е преживял насилие. Запознал се е с Бергер при едно пътуване на юг, когато е бил на дванадесет.
Викен бе затворил очи:
- За какво пътуване говорите?
Тя му бе разказала за диска, изпратен й от Майлин, и бе повторила онова, което помнеше от анкетата. Инспекторът я бе слушал, без да я прекъсва. Седнал на стола до прозореца в болницата, не бе изпъквал толкова. Бе изглеждал по-малко опасен.