- Знаел сте за това - отбеляза тя.
Той се облегна на високата облегалка на креслото си.
Беше й спокойно от погледа на дълбоко хлътналите му очи. Можеше ли нещо на този свят да го извади от равновесие? Да. Тя бе чула страх в гласа му, когато изпращаше дъщеричката си. Тя се казваше Елизабет и трябваше да пресече улицата.
- По времето на заниманията ни преди две години Майлин ми каза за пациент, за когото се безпокояла много - каза Далстрьом. - Изглежда, че бил много травмиран.
- Бергер се е възползвал от Вилям, когато той е бил на дванадесет години. Майлин ми изпрати диск със запис на разговорите с него по време на сеансите.
- Диск ли? Трябва да кажете това на полицията, Лис.
- Вече им го казах. Когато обаче се обадих на Вилям от вилата, той ме накара да му кажа къде съм скрила диска. Унищожил го е. Изглежда, че е бил обхванат от натрапчивата идея, че никой не трябва да знае за него и Якето - така е наричал Бергер.
- Може пък Майлин да е имала няколко копия.
Лис взе шоколадово топче от малка паничка с изрисувани рози:
- Сигурна съм, че Вилям е унищожил всичко. Иначе полицията щеше да ги намери.
Далстрьом кръстоса крака и разтри с пръсти носа си:
- Бил е на лечение при Майлин не повече от три или четири пъти, а след това тя е решила изведнъж да приключи с терапията. Попитах я дали не я е заплашвал. Тя ми отговори доста уклончиво. И тогава разбрах за какво става дума.
Изведнъж Лис много се ядоса:
- Точно за това е пишела. Как хората се възползват. Децата, които се нуждаят от нежност и грижи... Те се разкриват и се сблъскват със страстта на възрастните. Ходел е при Майлин, защото за него е било непоносимо. Тя е трябвало да му помогне, а вместо това започнала да спи с него. По дяволите! - тя разви станиола на шоколадовото топче, отхапа половината и преглътна мекия пълнеж. - Майлин е спряла веднага терапия - каза тя, успокоила се. - Той е можел да се оплаче от нея и да я съди. Можела е да загуби завинаги лиценза си. За такива лайна пише понякога във вестниците. Как е могла Майлин да постъпи така?
Далстрьом мисли дълго над думите й, но не избягна отговора.
- Знаете ли, че дори и най-добрите от нас грешат - каза най-накрая той. - Понякога и сериозните. Никога няма да разберем какво се е случвало в кабинета й. Мисля, че е най-добре да оставим всичко така, както си е.
- Не съм сигурна, че ще мога.
Далстрьом стана и погледна през прозореца. Започваше да се стъмва. Той приглади тънките косми над лисината си, отиде в кухнята, върна се с джезвето и наля още кафе.
- Майлин бе много талантлива. Помогна на мнозина. Тя бе добър и хубав човек. За вас обаче тя е нещо повече, Лис. Повече от просто човек.
Лис погледна към пода. Съжали за думите си.
- Тя е олицетворение на всичко хубаво в живота ви. На вас ви е трябвало това олицетворение. Възможно е вече да сте стигнали до времето, когато ще ви се налага да минавате без ангел-пазител. И може би това ще ви е само от полза.
Думите му бяха напълно верни. Всяка от тях. Въпреки това тя поклати глава. И тогава застина:
- Аз убих човек.
Далстрьом се наведе към нея:
-Не сте имала избор, Лис, ако сте искала да оцелеете.
- Не говоря за Вилям. Убих друг - затвори очи тя.
За миг се озова високо над земята, отпусна юздата, нещо я подхвърли и тя полетя надолу... Не смееше да го погледне. Най-накрая забеляза, че той отново се е облегнал назад.
- Искате да ми разкажете нещо, Лис?
Тя не можеше да отговори, но разбра, че й дава право на избор. Можеше да запази, както и преди, всичко за себе си.
- Казваше се Зако. Живееше в Амстердам. Бяхме нещо като гаджета.
Говореше бързо като картечница, сякаш трябваше спешно да препречи пътя, по който все още можеше да продължи сама.
Турмуд Далстрьом не каза нищо. Допи си кафето и остави чашката върху чинийката толкова тихо, че звънът на порцелана едва стигна до нея.
Не знаеше колко дълго бе говорила. Чувстваше се като упоена. Тялото й бе изтръпнало, а времето бе спряло. Само гласът й бе още жив тук, в стаята. Първо изстреля най-важното. След това започна отново - с подробности. И нито веднъж не вдигна поглед. Ако срещнеше сега погледа му, историята щеше да се обърне срещу нея и да я разкъса на парчета.
След като Лис замълча, той отново кръстоса крака. Тя видя стъпалото му, което няколко пъти се залюля нагоре-надолу, след което застина и отново се залюля.
- Струва ми се, че съм първият, на когото разказвате това.
Тя усети, че кимва. Той бе единственият, който го знаеше. Ако имаше някого, на когото можеше да даде толкова власт, това бе само Далстрьом. Най-сетне Лис разбра и сама защо бе дошла при него. Неговата реакция трябваше да определи какво да прави тя и накъде да върви по-нататък.