И тя бе скъсала със Зако. Бе започнала да търси нова квартира. Не искаше да му е длъжна. В най-лошия случай можеше да поиска пари от вкъщи. Не от майка си, разбира се, но от Майлин, която, без да задава въпроси, щеше да й изпрати парите още същия ден... Мисълта за сестра й забави ръката й с четката. Седеше и я стискаше в ръка. Погледът й бе вперен твърдо в огледалото. Нещо се бе случило. Преди три дни. Зако за пореден път бе настоявал тя да придружава бизнесмени. Той имаше две-три мадами, които печелеха за него по този начин. Той бе посредникът, те получаваха много и той им оставяше големи суми. Дори не бе необходимо да спят с когото и да било. Просто се мотаеха по приеми и нощни клубове. „С неограничен достъп до шампанско, дрога и най-добрите ресторанти в града” - бе я подмамвал Зако. Бе точно преди Рике да се задейства. „Лесни пари са” - бе я уверявал той. Бе говорил като продавач на коли и Лис се бе уморила от смях. Той я бе попитал защо се смее така. И тогава тя бе намекнала, че вече е решила да скъса окончателно с него. Погледът му бе потъмнял. „Може и да не ти дреме какво ще стане с тебе - бе просъскал той, - но има някой, за когото ти дреме.” „Какво имаш предвид?” - бе попитала тя, опитвайки се да прикрие внезапната си несигурност. „Нали имаш сестра?” И тогава се бе случило онова, което не се бе случвало отдавна. Светлината в стаята се промени. Стана по-ярка и в същото това време някак си се отдалечи. „Да не би да ми се привижда?” - бе преминало през главата й и нещо в гърдите й бе забило толкова силно, че й се бе наложило да се стегне, за да продължи да диша. И в същото това време се бе появила и друга мисъл: „Той не трябва да забележи какво ми е”. Бе се вкопчила в ръба на масата. Той се бе ухилил. Не бе казал нищо, а само се бе ухилил, сякаш показвайки, че най-сетне я е хванал.