Выбрать главу

Тя остави четката и навлече фланелката и панталона си. Зако не бе помислил какви ги дрънка, намесвайки сестра й. Последната капка бе преляла. На срещата тя щеше да направи всичко, за да разбере той.

Тя си сложи туш с едно движение и подчерта очната си линия. В този момент си представи Майлин. Стои пред леглото си. С пижама е и въпреки че в стаята е тъмно, Лис знае, че тя е синя. Косата на сестра й е сплетена на две дълги плитки, както в детството им. Тя стои и казва нещо.

Лис мушна козметиката си на дъното на чантата, свали от закачалката коженото си яке и излезе от гримьорната. От кухнята се разнасяше гласът на Вим, говорещ с един от фотографите, с които деляха студиото. Тя се измъкна от него толкова тихо, че никой не я чу.

Наближаваше полунощ. Кафене „Алто” бе претъпкано догоре. Квартетът на сцената в дъното на тясното помещение засвири песента „Before I met you”, както обяви пианистът. Лис го познаваше. Той бе американец и въртеше любов с две момичета от класа й по дизайн. Сега седеше свит в полумрака и гледаше някак си озадачено ръцете си, препускащи по клавишите.

Рике й махна от масата до стълбището и се премести по пейката, за да й направи място. Зако седеше с гръб и разговаряше с някакъв тип от съседната маса.

Когато Лис се добра до тях, Рике се притисна в нея.

- Зако мисли, че го отбягваш - каза й тя в ухото.

Лис се засмя. Рике, какво, да не говореше вече и вместо него? Едва сега Зако се обърна. Очите му блеснаха. Сякаш се забавляваше, но тя вече го познаваше добре. Той се наведе над масата, хвана я за горната част на ръката и я погледна с разбиране.

- Досега ли работи? - чу тя през музиката.

Зако винаги бе нащрек, дори и когато бе пиян. Винаги й задаваше въпроси, проверявайки какво е правила и с кого е била.

Тя бе гладна. Не бе яла от закуската. Извади пакет „Марлборо”, запали цигара и се подпря на стената. Зако все още седеше и разглеждаше лицето й, сякаш я виждаше за първи път. На сцената басистът, когото Лис също бе срещала в колежа, засвири соло. Главата му непрекъснато се движеше. Той свиреше с нея. Сякаш между зъбите му имаше въдица, с която изваждаше нотите от огромен сандък.

Плътен, вонящ на плесен дим долетя до масата им и Лис го пропусна по-нататък, към Рике, която приятелски бе положила глава на рамото й.

- Искам нещо по-добро от камилски лайна.

- Съгласна съм. Да вървим.

Рике тръгна първа по стълбите. Лис усети погледа на Зако в гърба си, някъде малко под тила й.

Заключиха се в тоалетната. Рике извади от чантата си плик, огледалце и гумено маркуче. Подаде ги на Лис.

- Ще се изпишкам, докато приготвиш всичко - каза тя, вдигна миниполата си, смъкна бикините си и се настани на тоалетната чиния.

Лис направи една пътечка. Събра косата си отзад с едната си ръка. Рике й държеше огледалцето. Лис се наклони и смръкна пътечката колкото се може по-силно, свършвайки до деколтето на приятелката си. И още една пътечка за втората ноздра.

- Какво щях да правя без теб! - намигна тя, когато си смениха местата.

Рике приключи със своите две пътечки, подпря се на вратата на кабинката и загледа как се бърше Лис.

- Боже мой, Лис, знаеш ли колко си красива?

На Лис й харесваше, когато тя говореше така, въпреки че разбираше, че никога няма да бъде красавица. Тя стана и целуна Рике по устата, след което обу панталоните си.

Когато излязоха, Зако стоеше пред вратата.

- Какво става?

Бе се втренчил право в Лис. Рике постави пръст пред устните си и слезе долу.

- Защо не дойде вчера? - поиска обяснение той.

- Нима съм обещавала?

Хвана я за ръката. Не силно.

- Ясно ми е, че се сърдиш заради Рике.

Тя поклати глава:

- Защо да се сърдя? Можете да се чукате, колкото си искате. Да ви е сладко!

Този път той се озъби:

- Сърдита си. Познавам те.

- И едното, и другото не са истина - констатира тя и му се усмихна в отговор, освобождавайки се от хватката му.

Той я притисна до стената и я погледна отгоре-надолу. Зениците му бяха колкото глави на карфици и не по-малко черни. Бе интересно какво ли имаше наум?

- Ще я зарежа.

- Кого?

- Ще зарежа Рике.

Лис не можа да сдържи смеха си:

- Не съм си и помисляла, че между вас е имало нещо. А сега изведнъж ще я зарязваш?

Той направи гримаса, която видимо изразяваше комичността на противоречието.