Никой днес нямаше да стигне толкова далече. Той зави към брега. Трулс държеше Нини за ръката, както го бяха помолили. Тук, зад шамандурите, едва се чуваше как тя пищи всеки път, когато вълните се разбият в краката й.
Колкото по-навътре навлизаше в морето, толкова повече потъваше между вълните. Изведнъж вълните се раздалечиха и той пропадна, а след това бе издигнат и захвърлен върху следващия гребен и отново надолу. Необходими бяха много усилия, за да продължи да плува, за да не потъне. Солена пяна пълнеше устата и носа му. Той плюеше и кихаше, издигаше се нагоре и отново пропадаше надолу. Вълните прииждаха ли, прииждаха и от гребените им той виждаше хоризонта, където водата се срещаше със сивкавото небе, и знаеше, че морето продължава и зад тази линия, чак до Африка. Къде щеше да попадне, ако плуваше към този невидим бряг? Хвърляше се напред с всяка вълна, която го теглеше надолу и го подхвърляше нагоре, и усещаше, че е по-силен от морето. Докъде ли щеше да стигне, ако му се наложеше да се предаде на милостта на вълните?
Дори сутринта, когато долетяха и небето бе ясно и светло, той не видя другия бряг. Обърна се към майка си, седяща по средата, и попита колко е широко морето. По погледа й разбра, че тя не може да отговори на този въпрос. Още на сутринта, преди да се качат на самолета, вече бе разбрал всичко. Седяха в кафенето срещу терминала за излитане. Бяха станали в три часа през нощта, за да стигнат навреме до летището. Нини спеше в количката си. Трулс също дремеше, свил се на кравайче във фотьойла. Самият той седеше и гледаше тъпо към ескалатора.
- Искаш ли да пийнеш нещо, Йо? - попита го Арне и му намигна като на добър приятел, което означаваше, че можеше да поиска кока-кола.
Веднага се досети, че не е случайно. И наистина - Арне се върна с кола, чипс и шунка. Ами, добре. Бе си взел бира, но това не интересуваше Йо. Арне можеше да пие всичко, което си поиска. А това, че майка му щеше да пие червено вино, бе гадно. Бе само пет и петнадесет часа сутринта, а майка му вече седеше и се наливаше с вино. Нито един нормален възрастен не правеше така. През последните няколко дни не бе близвала нито капка и Йо се надяваше, че това пътуване към слънчевото време и морето, за които тя така се бе затъжила, щеше да я отучи да си пийва. Още преди да се качи на самолета обаче тя бе пресушила три чаши и вече бе стигнала до състоянието, в което започваше да го прегръща, да го гали по косата и да казва „слет” вместо „самолет”. И изведнъж започваше да се смее до захлас на шегичките на Арне.
Вече в „слета”, когато момичетата с поли и блузки на сини райета се приближиха с количката, Арне й поръча още коняк, въпреки че много добре знаеше как ще свърши всичко. А може би го направи точно заради това. Йо се сви на кравайче до илюминатора и се престори, че спи. Мислеше си, че ако имаше парашут, щеше да отвори аварийния изход и да скочи някъде над Германия или Полша, или там, над където летяха. Щеше да се приземи на непознато място, където никой не го познава и не знае какви са майка му и тази гадина Арне.
След няколко часа лежаха на шезлонги край басейна, всеки с чаша в ръка. Майка му изпусна чашата си и тя се разби върху каменните плочки. Тогава Йо не издържа и тръгна да разглежда плажа.
- Вземи Трулс и Нини - заповяда му Арне.
Йо забърза надолу по стръмното каменисто хълмче. Братчето му вървеше до него, а сестричката им се возеше в количката си. Бяха като едно малко семейство. Може пък да вземеше със себе си Трулс и Нини и да ги върне обратно вкъщи? Не, само не вкъщи. Можеха да отидат някъде и той да си намери работа, за да ги изхранва. И повече нямаше да видят Арне. И нямаше да гледат как майка им се напива, чупи чаши и се излага пред непознати хора.
През този първи ден от пътуването им обаче станаха и по-лоши неща. И то се случиха вечерта. Йо сложи Нини да спи, давайки й хапчета срещу алергия и успокоително. Накара я да ги глътне, въпреки протестите й. Майка му по сто пъти повтаряше, че не трябва да забравя да й дава всичките четири таблетки преди лягане. И тогава Трулс му каза, че майка им е дала лекарствата на Нини, преди да излезе, и просто е забравила да каже на Йо. Оказа се, че Нини е изпила двойна доза. Така че не бе чудно, че спеше като пън. Лежеше, без дори да помръдне.
Йо поседя малко с тях. Трулс бе взел със себе си купчина списания за Фантомас, подарени му от Арне. Трулс казваше, че Арне е готин, щом му дава старите си списания. Те си имаха договорка. Арне бе събирал тези списание още като момче. Дори бе станал член на клуба „Фантомас” и бе спечелил пръстен с надпис „отличник”. Бе дал и него на Трулс. Йо вече не взимаше нищо от Арне. Може и да получаваше, но го пъхваше по-дълбоко в гардероба и никога не го използваше. И не бе важно дали бе футболен екип или картичка с футболисти, или нещо друго.