- Сори - каза той.
- За какво?
- Държах се зле с теб. Обещавам да се поправя.
Тя се освободи. Никога преди не бе чувала от Зако нищо, приличащо на признание. Тази му гордост я бе привлякла, така че той не трябваше да се унижава. А сега изведнъж бе решил да поиска прошка. Неискрено, разбира се, но и тактически не бе правилно.
- Въобще не е свързано с Рике - каза тя, - или с другите момичета. Ти не ми трябваш, Зако.
С тези думи нещо отекна в гърдите й и отзвуча в гърлото й. Главата й се изпълни с мехурчета. Сега можеше да се случи всичко, но тя бе по-силната.
- Имаме договорка - каза спокойно той, но в гласа му се появиха нотки на сдържана ярост.
Тя въобще не се изплаши от това.
- Договорка ли?
- Чуй ме, Лис - направи кратка пауза той, сигурно за да й направи по-голямо впечатление. - Всичките ти фотосесии съм осигурил аз. Ако искаш от това да излезе нещо, трябва да имаш съответните връзки. Що се отнася домодата,Амстердам е ужасен заден двор. Познавам сума ти хора на други места. Хора, които значат нещо. Нали не искаш да спреш до Вим и Фердинанд и останалите жалки позьори, преструващи се, че са нещо?
- Дължа ти само едно „голямо благодаря” - каза тя, наблягайки на „голямо”. - Обаче не трябва да се безпокоиш повече за бъдещето. И по-точно за моето. Повече няма да имаш безсънни нощи заради мен.
Погледът му стана суров.
- Квартирата - каза той. - Ти живееш в моя квартира.
Това не бе истина. Той я бе намерил, но не бе негова.
- Премествам се следващата седмица - изстреля тя. - Намерих си друга.
Може би той бе разбрал, че това също не е истина, но вече нищо не можеше да я спре. Тя заслиза по стълбите.
- Почакай - изсъска той в гърба й.
Тя спря и се обърна. Нямаше да й струва нищо да чуе какво имаше да й казва. Той бръкна във вътрешния си джоб и за миг тя си помисли, че под якето му може би има оръжие - нож, пистолет. Дори и тази мисъл обаче не я плашеше.
Никакво оръжие не се появи в ръката му. Тя забеляза снимката и веднага разбра, че играта може да се обърне срещу нея. Той стоеше в горния край на стълбището, но тя не искаше да се изкачи при него. Чакаше той да се спусне по четирите стъпала надолу.
- Познаваш ли я? - попита той и наведе снимката така, че светлината от лампата на стената да я освети.
Откакто Зако бе споменал сестрата на Лис, бяха минали три дни. „Сигурно се е задействал” - си бе мислила тя след това, но не можеше да се отърве от мисълта за намеците му... Снимката бе направена на спирка. Майлин се бе облегнала на една стена. Стоеше и гледаше към нещо извън снимката. Бе снимана отстрани, от известно разстояние. Очевидно бе, че не е знаела, че я снимат.
Лис се хвана за перилата. Светлината се промени, отдалечи се, но стана по-силна. Сякаш не тя стоеше тук. А след като не бе тя, можеше да се случи всичко. Може би бе задържала дъха си, защото усети болка долу, в белите дробове, а в отдалечената светлина се замяркаха черни точки. Не трябваше да реагира в момента. Просто Зако бе така устроен. Притискаше и притискаше, и никога не разбираше, че отива твърде далече. Това не я плашеше. Бе очаквала всичко. Обаче не и това, че той ще накара някой да посети Майлин. Догади й се. Не бе яла цял ден. Трябваше да хапне нещо. Трябваше да се приземи. Да се махне оттук.
- Откъде имаш тази снимка?
Той вече не се усмихваше.
- Защо ми я показваш? - продължи тя, колкото се може по-сдържано. - Мислиш ли, че това ще промени нещо?
Той се вгледа отново съсредоточено в лицето й. Ако останеше още малко, той щеше да може за пръв път да го разсъблече напълно - пласт по пласт, докато то не останеше съвсем оголено, така че и най-малкото потрепване да издава мислите й.
Тя се обърна, слезе по стълбите, седна до Рике и я прегърна през раменете, сякаш да я защити.
*
Сънуваше, че държи бормашина. Неработеща. Натиска бутона с всички сили. Изведнъж машината заработва с такъв грохот, че ръцете й започват да се тресат. Тя отпуска бутона, но машината не спира.
Когато се събуди, стаята все още вибрираше - креватът, в който лежеше, стените. След това всичко престана. Бе минал трамвай. Тя си спомни къде е. До късно през нощта бе в кафене „Алто”. Мисълта да се прибере вкъщи, бе непоносима. Може би Зако щеше да тръгне след тях или да се появи по-късно, когато те с Рике щяха да си лягат. Можеше да се появи във всеки един удобен за него момент. Тя се измъкна от кафенето, без да каже на никого нищо, и се отправи към хотела на „Лайдсестраат”.
Светлината се процеждаше през пролуката под пердето. Тя лежеше и разглеждаше шарките на тапетите. Малките ябълкови цветчета се катереха нагоре. Лента, която се въртеше и въртеше към тавана. И някъде сред цветчетата изведнъж изплува лицето на Майлин.