Стои пред кревата си в синята си пижама.
Лис сяда: „Какво има?”
Майлин поставя пръст пред устните си, обръща се и заключва вратата.
„Кажи ми какво става, Майлин?”
Сестра й стои в тъмното и се ослушва. След това се пъхва в леглото и прегръща Лис: „Аз ще се погрижа за теб, Лис. Никога, никога няма да ти се случи нищо лошо”.
Стана и отиде в банята. Пъхна пръст в устата си и изпразни и без това празния си стомах. Легна си отново. Подви одеялото под себе си. Снимка на Майлин на спирка. Сигурно в Осло. Като че ли се бе направена съвсем наскоро. От кого ли? Не можеше да попита Зако за това? Той вече бе разбрал, че това е онова слабо място, което се бе опитвал да напипа. Дали разбираше колко е слабо? Дали се бе издала, дали щеше да изгуби контрола над себе си? Ако веднъж вече се е уплашила, щеше да се страхува от всичко. Тя скочи, извади мобилния си телефон от чантата си, висяща на облегалката на стола, и набра номера. Отговорът дойде след три позвънявания.
- Лис? - гласът на Майлин бе сънен. - Станало ли е нещо?
Лис въздъхна дълбоко:
- Да... Не... - погледна часовника на телевизора. Показваше шест и двадесет. - Извинявай, не знаех, че е толкова рано. Мога да звънна по-късно.
- Няма нищо. Вече ме събуди. И въобще днес исках да стана по-рано. Ски пистата в гората е добра.
Лис веднага си представи ски пистата, излизаща от блатото между боровете. Вятърът в короните им. И тишината.
- Ех, да бях сега с теб.
Майлин се прозя:
- Нали ще си дойдеш за Коледа?
- Не мисля...
- Може да си дадеш малко почивка, Лис.
Колко плашещо често казваше това Майлин.
- Почивка ли? Не, не ми трябва.
На практика й трябваше прекъсване. Нямаше обаче къде да си почине. Със сигурност не и в Норвегия. Тя вече не си беу дома.И повече никога нямаше да бъде.
- Не се опитвай да ме убедиш, Майлин.
Чу някакво грухтене на фона на разговора, мъжки глас.
- Той там ли е, твоят приятел?
Майлин се разсмя кротко:
- Опитваш се да ме свариш неподготвена, а? Да ме накараш да се издам, че се е появил някой? Любовник? Нов мъж?
- А има ли такъв?
- Знаеш колко съм скучна. До мен продължава да лежи Вилям. Вече най-малко две години, откакто...
- Лежи до теб ли?
- Ха, ха. Лис, ти звъниш преди шест и половина в събота сутринта, за да си правиш глупави шеги, така ли? Моля те, кажи какъв е проблемът.
Бе лежала половината нощ, мислейки си непрестанно, че някой може да заплашва сестра й. Някой, свързан със Зако и с онази снимка... Когато си бе легнала, изтощена и развълнувана, все още под влиянието на дрогата, треперейки като кабел за високо напрежение, тя бе уверена, че с Майлин се е случило нещо ужасно. Бе искала да й се обади веднага, но се бе принудила да почака.
- Исках просто да знам как си - „Да чуя гласа ти” - помисли си тя, но не го каза. - И че всичко при теб е наред.
- А какво може да не е наред при мен?
- Ами нищо... Може обаче да се претоварваш. Грижиш се за всички.
- Лис, нещо не е така. Кажи го.
И не успяла да размисли, Лис каза:
- Защо не си спомням нищо от детството?
Майлин не отговори.
- Понякога изплува едно-друго - продължи Лис. - Някакви картинки. Наскоро, например, видях как влизаш в стаята ми. Затваряш вратата, сядаш до мен на леглото и ме прегръщаш. Не знам обаче дали се е случило наистина, или само ми се е привидяло, или присънило.
- Случи се - каза Майлин. - Вкъщи, в Льоренскуг.
- Никога не си говорила за това! - изпъна се Лис.
Майлин не отговори веднага:
- Може би чаках ти да попиташ. Не е задължително да се помни всичко.
На Лис й се догади. Трябваше да стане и да повърне.
- Ще ти звънна - каза едва тя и прекъсна връзката.
2
Петък, 5 декември
Лис се разхождаше гола из апартамента. Видя, че бръшлянът на перваза на прозореца трябва да се полее. Направи си още една чаша еспресо. Седна до прозореца на кухнята, гледайки навън. „Харлемердайк” бе украсен за Коледа с хвойнови арки с висящи гирлянди. „Като цицки на корема на кучка” - помисли си тя. Голяма шестолъчна звезда висеше по средата на улицата. В нея имаше сърчице с червена крушка.
Освен нея никой друг не живееше в квартирата. Без да се колебае, едно момиче от класа й, което тя почти не познаваше, й бе предложило да поживее при нея, докато си намери нещо. А сега бе заминало за Венло, за да прекара празника с родителите си. Сигурно бяха заможни, щом можеха да осигурят на дъщеря си тристаен апартамент в модерния „Йордаан”, в стария квартал за бедняци, който някога бе приютил бежанците хугеноти. Тук наскоро бяха реставрирали фасадите и никакви трамваи и камиони не трещяха под прозорците през цялото денонощие.