Бе успяла да задържи Зако настрани, но сестра й бе говорила надълго и нашироко с Рике. А на Майлин не й трябваше много, за да си създаде необходимата представа.
„Рике може да ти надрънка всичко - бе внушавала Лис на сестра си. - Какво само не би направила, за да преспи с него.”
Майлин не бе казала нищо друго. Всяка седмица през есента те се бяха чували, но тя никога не бе питала за Зако или за живота, който водеше Лис в Амстердам. Сигурно бе чакала Лис сама да подхване темата. Майлин винаги я бе чакала.
„Как ще се справиш, Лис?”
*
В четири и петнадесет Лис си взе душ. Излезе, без да хапне. А и в апартамента нямаше храна. Откопча велосипеда, поставен в ъгъла зад стълбището в мазето, и го изнесе на улицата. Миришеше на пресен хляб от хлебарницата на ъгъла. Въздухът ухаеше на чийзкейкове, понички и осморки. За миг се спря и подуши, доволна, че не й се иска да си купи нещо, че не се поддава на желанието да пъхне в устата си нещо меко и козуначено.
Покара малко по „Харлемердайк” и сви към „Принсенграхт”. След много дни проливен дъжд въздухът бе все още влажен и студен, а слънцето надничаше между облаците, разблъскваше ги и оттам се процеждаше рязка синева. Небето се променяше през цялото време, времето ставаше все по-хубаво и от комините на къщите лодки в канала се виеше дим. Веднага я обхвана чувство, приличащо на опиянение. Започна да кара по-бързо. Ако можеше да спре тук, да спре времето, да замрази изгледа с увехналите цветя в кашпите по бреговете на канала, белите облаци над главата й и силуета на църквата „Вестеркерк”, протягащ се към тях. Някога сигурно щеше да си спомни тази велосипедна разходка, този пробив към онова, сред което живееше и не забелязваше. Трудно й бе обаче да си представи, че ще доживее до спомени. Отдавна бе решила, че е създадена за кратък живот. Харесваше й да се шегува с това. Тогава Рике я наричаше меланхолична, но това не бе истината, защото настроенията й се сменяха твърде често, за да могат да бъдат определени с една дума. Ясно обаче си представяше собствената си смърт. Щеше да отиде на вилата. Единственото място в Норвегия, за което тъгуваше. В гората, до езерото. Там щеше да е зима. Снегът щеше да е сух и да скърца под ботушите й. Щеше да мине покрай камъка, от който обикновено скачаха през лятото. Щеше да върви по брега покрай замръзналото езеро. Щеше да свърне към блатото. Да намери място, където да може да легне. Небето между върховете на дърветата щеше да е ясно и черно като цветно стъкло. Щеше просто да се плъзне бавно в студа, който щеше да я обхване... От време на време тази мисъл я утешаваше. Бе се договорила сама със себе си как щеше да завърши живота си. Усещаше лека тъга, когато мислеше за това, но черпеше сили оттам.
Скочи от велосипеда до „Салон”, подпря го на стената и седна на маса до канала. От последното й посещение тук няколко крушки на табелата бяха успели да изгорят.
Отнякъде се появи Тоби с празна табла. Наведе се и й позволи да го целуне по двете бузи.
- Време е за кафе - оповести той.
Тя можеше и да пийне. Това щеше да я успокои, но си поръча двойно еспресо и извади мобилния си телефон и пакет „Марлборо”.
- Видях те на една реклама в едно списание - намигна й той. - Супер!
Рике пристигна с такси.
- Не мога да седя тук, на улицата - тресеше се от студ тя. - Аз не съм ледена принцеса като теб.
Намериха си маса вътре.
- Той не иска да се виждам с теб - издаде тя.
Лис завъртя очи:
- И какво мислиш да правиш?
Рике придърпа менюто към себе си:
- Разбира се, че няма да позволя да ме командва така. Всичко си има граници!
- А поработи ли като придружителка?
Мобилният телефон на Рике издаде продължително грухтене, свалено от сайта с гласове на тропически животни. Тя прочете есемеса и натисна „отговори”.
- Опитах по празниците - каза тя, след като свърши с писането. - Имаше купон за баровци. Всичко щеше да е добре, ако не бяха руснаците.
Лис запали нова цигара и димът се заизвива между тях.
- Мислели са, че ще преспиш с тях?
Рике отговори, като удължаваше думите:
- Никой не те принуждава за това.
Лис се наведе към нея.
- Познавам Зако повече от година - каза тя. - Отначало се опитваше да ме накара да повярвам, че става дума за любов, сърдечни отношения и всичко в този дух. Излизаше от кожата си, за да ми угоди. И ми трябваше доста време, докато разбера с какво всъщност се занимава.
- Преувеличаваш - каза Рике. - Той винаги ти дава право на избор.
Лис се засмя тъжно:
- Докато избираш онова, което иска той.
- Просто му се сърдиш.
- Стегни се, Рике! Той те е примамил там, където си му нужна. И скоро няма да можеш да се отървеш. Дължиш ли му пари?