- Малко.
- Повече от хиляда ли са?
Рике се огледа:
- Повече от десет, струва ми се.
- По дяволите, колко си наивна - въздъхна Лис.
Рике загаси угарката си в дъното на пепелника. Звукът наподобяваше скърцането на снежна кора.
- Постоянно говори за теб - каза тя. - Иска да те върне. Май е обладан напълно.
Лис схвана две неща. Първо, Рике бе изпратена от Зако. Второ, тя щеше да му разкаже за всяка казана от тях дума. Поради това отговори:
- Разбира се, че си права. Такива като Зако се превръщат в бесни псета, когато им се откаже онова, което смятат за свое. Наложи ми се да му обясня, че не ми пука за неговите работи - и без да се колебае, добави: - Той разбира само този език.
3
Петък, 12 декември
В студиото бе студено. Каза го веднага, щом влезе, но Вим смяташе, че така трябва да бъде. За да бъдели циците й настръхнали под тънкия сутиен. А той бе с зимно яке с подплата.
Лис кръстоса крака и се наведе към апарата.
- Не така - простена Вим. - Така изглеждаш, сякаш ти се пишка.
- Пишка ми се - отговори тя, без да променя израза на лицето си.
- Задръж така. Точно така, разтворила бедра. Нека презрамката ти пълзи по рамото ти. По дяволите, това е... почти.
Панталоните й лежаха, захвърлени до стената, но вече за трети път от появата й в джоба им звънеше мобилният й телефон. Вим бе поискал да изключи звука, преди да са почнали. „Истински художник” - бе си помислила ехидно тя.
- Ей - извика Вим. - Земята вика мис Лис. Изглеждаш съвсем оклюмала. Разтвори бедра, за да се вижда бикини-линията. Да, точно това казах, не края на бедрата ти, а ръба на бикините ти. Тях ги искам. Придвижи се. Да. Ръцете настрани. Гони ме. Представи си, че искаш да ме смажеш. Точно така, да. Каза, че ти се пишка? Представи си, че ме настъпваш и пикаеш направо върху мен. Да, ето го най-после погледът, който чаках цял ден. Сега ме гони. Да. Мрази ме и си мисли, че искаш да ме смажеш направо върху земята, да направиш с мен, каквото си поискаш.
Тя потрепери от мисълта, че Вим можеше да лежи на пода под нея. Че се е измъкнал от кожения си панталон и лежи, насочил нагоре члена си. А тя трябваше да изглежда така, сякаш това страшно я възбуждаше. Не усещаше нищо друго, освен че много й се пишка.
- Трябва да отида за малко до тоалетната - каза тя и стана.
- Ти какво, не можеш ли да стискаш? Пикочният ти мехур е като на мишка.
И той се разцвили. Харесваше му да разсъждава за тялото й, особено за вътрешностите му. Тя обаче все още не бе работила с по-добър фотограф. И той никога не бе отпускал ръцете си. Въпреки че тя не се срещаше вече със Зако, Вим знаеше, че ще смажат черния му дроб, ако само посмееше.
Тя грабна джинсите си, втурна се в тоалетната и застена от облекчение, когато урината се заизлива свободно от нея. Не по-малко от три литра.
След това извади мобилния си телефон. Трепна, когато той отново завибрира, като зверче, събудено от докосването й. Вече за трети път през този ден на дисплея се изписа непознат номер. Започваше с „+47”. Тя се предаде и отговори.
- Лис? - беше Вилям.
- Вилям? - отзова се недружелюбно тя, въпреки че бе разбрала кой е.
Майлин, разбира се, й бе разказвала за него. Бяха заедно вече повече от две години. Лис бе чувала много пъти името му, но не си бе направила труда да го запомни. Неясно защо, но не й харесваше, че сестра й живееше с някого.
- В Амстердам ли си?
Говореше изискано, както се говореше в богатите райони на Осло. Лис знаеше, че той учи за юрист и е приблизително на нейната възраст.
- Какво има? - нямаше никакво желание да продължава този разговор, но разбираше, че този тип не й бе звъннал ей така. И че вече бе звънял три пъти. Първият път - в шест часа сутринта. Тя се изпоти и погледнала в огледалото, видя, че зениците й са се разширили. „Не те е страх - помисли си тя. - Ти никога не се страхуваш, Лис Бйерке.”
- Ти ли ми звъниш от сутринта? Нещо с Майлин ли?
Вилям не отговори веднага, и тя се изпоти още повече.
Свлече се на пода до вратата. Вчера, през деня, бе получила от сестра си есемес, чийто смисъл не бе разбрала или не бе поискала да разбере. Бе я домързяло да й се обади.
- Не знам - отговори той най-накрая. - Вчера каза, че трябвало да говори с теб. Искаше да те пита нещо.
- Какво имаш предвид?
Лис чу злоба в гласа си. Разтрепери се. Нямаше сили да чуе това. Можеше да изтърпи всичко, но само не и това.
- Не се прибра - каза той.
В другия край все още се усещаше съмнение.
- От вчера изчезна.
„Така значи. Сигурно е решила да те зареже” - можеше да отговори Лис, но Майлин не бе такава. Самата тя можеше да изчезне, ако някой й омръзнеше изведнъж, но Майлин - не.