- На твоята сестра - повтори небрежно той.
Можеше да изтича до кухнята, да грабне ножа за хляб, да го опре в гърлото му и да изкопчи със заплахи признанието му. С усилие и благодарение на все още намиращия се в стомаха й студ тя се успокои. Не трябваше да му позволи да вземе надмощие. Ако Зако получеше надмощие, никога повече нямаше да я пусне.
- Имаш ли... още нейни снимки?
- Разбира се - озъби й се той.
- Кой ги е правил?
Той подсвирна:
- Няма да ти кажа, Лис. Никога няма да го разбереш.
- Опитваш се да ме измамиш, Зако. Винаги си бил такъв. Искаш да вярват, че знаеш и можеш много повече.
Нещо прещрака в него.
- Чувам, че не си се чукала отдавна. Затова ли си дошла?
- Може и така да е - опита се небрежно да проточва думите тя. - Преди това обаче ми кажи за снимката.
Той стана и извади едно пакетче от джоба на якето си:
- По една пътечка за нос. След това ще се оправяме с нашите работи.
Тя потисна усмивката си. Една пътечка и да я изчукат. Как можеше всичко да е толкова примитивно!? Съблече якето и пуловера си. Смъкна полата си и остана само по черен чорапогащник и тънка блузка. Знаеше, че така му харесва най-много.
- Упорита си като магарица - измърка той.
- Не знаех, че имаш нещо против магариците.
Той се засмя.
- Кой е направил снимките? - опита тя отново.
- Един познат - изсипа белия прах върху стъклената масичка той. - Един, който ми дължеше услуга.
- В Осло ли живее?
Той направи цели три пътечки с картата си „Виза”.
- Не-е - говореше така, когато лъжеше.
- Защо изпращаш хора в Осло, за да снимат сестра ми?
Изгледа я накриво:
- Това разпит ли е?
- Не ти вярвам, господин Блъф.
Той извади една банкнота от портфейла си и я сви на тръбичка:
- Твоя работа си е дали ми вярваш, или не.
- Докажи ми, че си помолил някого да направи тези снимки, и повече няма да се съмнявам в думите ти.
Изгледа я продължително. Можеше да се разкрещи, че Майлин е изчезнала и че той трябва да й каже каквото знаеше, за да не се обади в полицията за него. Вместо това тя затвори очи и поклати глава, сякаш се предаваше.
- Вечно имаш планове, Зако. Защо трябва да ти вярвам, че все някога ще излезе нещо от тях?
Той стана рязко и взе телефона си. Набра номер и й го подаде:
- Изпратиха ми снимките от Осло. Разбираш ли? Казвам истината.
Лис се обърна към прозореца и прехапа устни. „Познавам го” - повтори си наум. Зако можеше да стигне много далече, за да насади в нея неувереност и страх. Да отвлече обаче Майлин?... Какво въобще знаеше за него? Разбираше ли изобщо какво се случва наоколо? Знаеше ли въобще нещо за околния свят? Онази картина: да отиде в гората през нощта, да легне в снега,да гледа небето между върховете на боровете, да се плъзне в черносивото, да се поддаде и да заспи завинаги.
- Защо го направи? - попита тя, без да се обръща.
Чу как Зако остави кутийката с бира на масичката.
- Трябвам ти, Лис - почти дружелюбно каза той. - По дяволите, само си представи какво можем да постигнем. Заедно - той смръкна. Два пъти. - Третата е за теб.
Тя седна до него. Взе банкнотата и смръкна, гледайки как последните частици от праха се всмукват в нея. Усети гъделичкане в ноздрата. „Ще ми проясни мисълта -помисли си тя. - Ще съм спокойна още известно време.”
Зако хвана ръцете й и ги притисна до дюкяна си. Тя усети как под гладкия плат на панталона му нещо набъбва. „Като заквасено тесто” - помисли си тя.
- Трябва да отида до тоалетната.
- По-бързо - измърка той. - И донеси „Амстел” от хладилника.
Тя се избърса и пусна водата. Пъхна и двете си ръце под течащата студена вода. „Лис” - промърмори си тя под нос. Звучеше тъжно. Като „клизма” и „дрисък”. В училището понякога й бяха казваха: „Лис, Лис, близ”.
Отвори шкафчето над мивката. Намери няколко малки сини таблетки в пликче. Откъсна парче тоалетна хартия, уви в него шест таблетки, взе чашата с четките и пастата за зъби и счука таблетките с дъното й. Стри ги на тънък слой прах в раковината и ги опакова в хартията. В кухнята извади бирата и отвори бутилката. Изсипа вътре праха и почисти частичките от него от гърлото й. Разклати я внимателно.
- Къде изчезна?
Върна се отново в хола и постави бутилката пред него.
- Мачът е боклук! - гледаше изпод вежди екрана той.
- На мен също ми се пие бира - каза тя и донесе още една „Амстел” от кухнята. Седна плътно до него.
Той разкопча дюкяна си и й показа „богатството” си.
- Хайде, давай! - каза тя и притисна ледената бутилка до стърчащия му член.
- Надяваш се да спадне ли? - изцвили той. Грабна своята бутилка и изгълта половината от нея на една глътка.
Само след няколко минути вече клюмаше. Дръпна чорапогащника, опитвайки се да го свали от бедрата й.