Наведе се отново над Нини, за да провери дали диша. Бавно и дълбоко, отбеляза наум. Сигурно двойната доза не бе чак толкова опасна. И все пак трябваше да отскочи до ресторанта и да попита майка си. За всеки случай. Въпреки че му се гадеше само от мисълта, че ще му се наложи да я доближи в това й състояние.
Музиката се стовари върху него от колоните над сцената. Бе някакъв поп. Нито майка му, нито Арне понасяха силна музика вкъщи, но тук правилата бяха други. Това бе смисълът на отпуската. Да се нарушават правилата или да липсват такива.
Оглеждайки ресторанта, той не видя познати лица. Надяваше се майка му и Арне да ги няма там. Да са отишли да се поразходят по друг път и да се върнат в хотелския апартамент. Откри майка си на масата до далечната стена. Седеше, отпуснала глава на рамото на непознат мъж. Арне се клатеше на дансинга. Изглежда, че бяха разменили жените си с непознатия. Майка му бе заменена с онази тъмната, слабата, която Арне мачкаше. Арне харесваше слаби жени и винаги ръмжеше, когато хващаше корема на майка му и го изваждаше над панталона й.
Йо стоеше на вратата за терасата. Тялото му още пазеше усещането за море. Можеше да се прокрадне отново дотам и възрастните нямаше да забележат. Можеше да се хвърли във вълните, невидими в тъмнината, и да почувства как те го засмукват и теглят навътре в морето. Ако обаче го нямаше тук, в бара, на майка му можеше да се случи нещо. Тя можеше да се спъне по стълбите. Можеше да я изнасилят или да се удави в басейна. На Арне му дремеше.
Изведнъж майка му размаха ръце и падна. Непознатият я прихвана и не й позволи да преобърне масата. Две-три чаши от края й паднаха. Всички се обърнаха и се взряха натам. Жената, с която танцуваше Арне, се втурна към масата. Тя хвана майка му и й се разкрещя. Заедно с непознатия я забутаха по стъпалата към бара и минаха покрай Йо. Майка му бе смъртнобледа и изглежда не го позна. Полата й се бе вдигнала и се виждаха бикините й. Залитайки, тя се помъкна напред, подкрепяна от слабата жена. Йо тръгна след тях. Те изчезнаха в тоалетната, а той спря пред вратата. Чу странни звуци. И веднага виковете на майка си. Бе я виждал пияна, но никога не я бе чувал да вика така. Сякаш се канеше да умре в този клозет. Хвана бравата. И изведнъж усети нечия ръка на рамото си.
- Не влизай там!
Йо се опита да се освободи, но някакъв непознат възрастен го държеше здраво. Отначало реши, че е онзи, с който се черпеше майка му, но бе друг.
- Майка ти не е сама вътре. Не се безпокой!
Нещо накара Йо да пусне бравата. Може би гласът му се стори познат. Погледна под вежди към непознатия. Мъжът бе на възрастта на Арне. Небръснат, с тъмни очила, вдигнати на челото, въпреки че бе вечер.
- На вас какво ви влиза в работата? - озъби се Йо, но не се ядоса.
- Нищо - отговори му непознатият. И при това му влезе в положението. - Да вървим - каза той, - да те почерпя с кола.
Непознатият се отправи към терасата, без да се обръща. Бе с шорти в цвят каки и черна риза с къси ръкави. Среднодългата му коса бе сресана назад и се спускаше зад якичката му. Чувайки, че майка му вече не вика, Йо стоеше и се колебаеше. След това се прокрадна след него.
Седнаха на маса на края на терасата. Вълните се удряха в брега някъде в далечината. Като че ли в момента го правеха дори по-силно и Йо все още си мислеше да се спусне долу и да се хвърли в морето. Водата сигурно бе топла и тъмнината я оцветяваше в черно.
Непознатият също пиеше кола. Йо се сеща защо гласът му се бе сторил познат. Бе го чувал от телевизора. Не толкова отдавна този човек бе на първите страници на „Афтенпостен”.
- Виждал съм ви по вестниците - каза му той. - И по телевизията.
- Сигурно.
- Мнозина ли ви познават.
- Ами да. Хората ме зяпат така, сякаш им е трудно да осъзнаят, че човекът, когото дават по телевизията, също е от плът и кръв, също обядва и ходи до тоалетната - усмихна се непознатият. - Норвежците обаче са вежлив народ. След като са се назяпали, те оставят на мира. По принцип мнозина просто се стесняват и се страхуват да не изглеждат глупаво, както ние с тебе.
Йо пиеше колата си и гледаше по посока на ресторанта:
- Само не и мама. Тя през цялото време се излага.
Възрастният се облегна назад на стола.
- Тя е пияна - констатира той. - Всички се променят, когато пийнат.
Йо се опитва да намери друга тема за разговор:
- А вие не пийвате ли? - посочва той чашата му с кола. - Е, в смисъл на алкохол?
- Само когато се налага. Ти, струва ми се, се казваш Йо?
- Откъде знаете?
- Чух как те нарече баща ти, когато слизахме от самолета.